Много хора смятат историите ми за измислица. Досега не съм си измислил нищо, но тази вечер ще ви разкажа измислена история за лека нощ. Всяка прилика с действителни лица и събития е случайна:
Приготвях се за работа тази сутрин, когато се сетих, че днес ще ми е нужен един нотариален акт – продавам апартамент, който закупих като инвестиция преди години и вчера се появи купувач. Отидох в дрешника, коленичих пред масивния 350-килограмов сейф и набрах 22-цифровия код. В този сейф съхранявам изключително важни за мен неща и никой освен мен не знае кода. Тежката врата се открехна и аз я отворих широко. Гледката ме смрази - вътре имаше ... слон! Стоях вкаменен в продължение на минута и съзерцавах фигурата на слон, който държеше с хобота си руло от листа. През съзнанието ми преминаха всевъзможни сценарии, но всеки се пукаше като балон - просто няма как това нещо да се е озовало вътре!!!
Хартията изглеждаше нормална, но така навита на руло, напомняше на писмата, които вестоносците са пренасяли в древността. Имаше някаква символика в това. Ако бях намерил такова писмо в пощенската си кутия, бих го изхвърлил без да си правя труда да го погледна – поредното непоискано съобщение. Но подателят на това писмо определено е знаел как да привлече вниманието ми...
Понечих да вдигна фигурката на слона за която предположих, че е от пластмаса, но тя се оказа невероятно тежка. Беше издялана с изключителна прецизност от някакъв минерал. По-обстоен оглед откри, че това е масивен къс мадагаскарски лабрадорит, но фигурата съзнателно е направена грапава, вероятно за да не личи от какъв материал е, или с цел да се пресъздаде реалистично кожата на слона...
Нетърпелив да разбера какво по дяволите е това, издърпах рулото и разгърнах листата – около 30 на брой. Да, беше писмо! Все така стоящ на колене, започнах да чета:
„Здравей,
Моля да бъда извинен за начина, по който поднасям това послание. Опитах по нормален канал, но очевидно не си го прочел и затова бях принуден да прибегна до тази алтернатива.“
Много хора ми пишат във Фейсбук и аз наистина трудно смогвам да изчета всичко, успявам, но просто не отговарям на повечето писма, защото наистина е физически невъзможно. Съвсем наскоро установих случайно, че Фейсбук филтрира съобщения и ги слага в трудно за намиране място. Така попаднах на стотици писма от последните месеци, за които не подозирах. Тях наистина не успях да изчета. Явно изкуственият интелект на Фейсбук е прочел посланието пръв, след което е решил, че не си заслужава четенето, или пък не бива да го чета...
Тайнственият автор продължаваше:
„Нямам честта да се познаваме лично, но чета статиите ти и избрах ти да получиш това.“
Кой си ти, бе, че да ме избираш и да ми ровиш в сейфа! Вбесих се... Но гледката на отворен сейф и мисълта, че някой е успял да влезе в жилищна сграда с жива охрана и видеонаблюдение, да преодолее блиндирана врата, която се отваря с чип, да отвори сейф, чийто 22-цифров код не е написан никъде, освен в съзнанието ми, ме накара да се примиря и да продължа да чета:
„Аз не съм от вашата планета, но живея сред вас вече близо милион години.“
Поредният луд! Изпитах ярост, но в следващата секунда осъзнах, че този нов „балон“ на предположенията виси над мен и не се пука. Огледах се – бях сам в стаята. Усетих студена пот по гърба си, а преди минути бях взел горещ душ... В следващия момент влезе жена ми и ме попита дали ще тръгваме за работа вече, след което ме попита дали съм добре. Аз все още стоях коленичил с писмото в ръка. Без да кажа нито дума, аз се изправих, затворих сейфа (вътре държа личното си оръжие и това е една от причините дори жена ми да не знае кода), обиколих трескаво цялото жилище и проверих навсякъде – бяхме сами – само двамата и двете котки.
Жена ми ме следваше и ме питаше притеснена какво се случва. Обзе ме притеснение. След това и тъга. Чувствах несигурност. Седнах на дивана в хола, въздъхнах и с тъжен глас й казах, че някой е влизал вкъщи и дори е отварял сейфа ми. Тя ме попита дали липсва нещо, а аз размахах купчината листа и казах, че нищо не липсва и дори се е появило това. За моя изненада тя изглеждаше по-малко притеснена от мен и просто ми каза, че тогава трябва да го прочета...
Започнах да чета отначало:
„Здравей,
Моля да бъда извинен за начина, по който поднасям това послание. Опитах по нормален канал, но очевидно не си го прочел и затова бях принуден да прибегна до тази алтернатива.
Аз не съм от вашата планета, но живея сред вас вече близо милион години. Тук съм в качеството си на пратеник на своята цивилизация. Задачата ми е да следя как се развива Земята и цивилизациите, които се зараждат на нея. Тази информация има изключително важна стойност за нас – също като вас ние се опитваме да се учим от чуждите грешки, за да ги избегнем навреме. Земята е третата планета в Слънчевата система, на която работя. Преди това бях акредитиран на Марс, а след това на Венера. Във времена, когато те бяха обитаеми.
Нашите тела са смъртни, също като вашите, но при определени обстоятелства нашето съзнание и разум могат да се трупат и оцеляват в продължение на хиляди животи. Вашето съзнание също може да се прехвърля в следващо тяло, стига да знаете как. Всъщност ние ползваме един и същ „хардуер“ - моето тяло е човешко, а всички ние произхождаме от един общ вид – хуманоиди. Ние сме много стар вид - на близо един милиард години. И населяваме хиляди обитаеми планети във Вселената. Ние се делим на две общности – осъзнати и неосъзнати. Вие все още принадлежите към втората общност. Ние имахме шанса да напреднем не само технологично, но и духовно.
Възможността нашето съзнание да живее неограничен брой животи доведе до количествени натрупвания, които доведоха до качествени изменения. Представи си, че твоят разум живее пореден 9592-ри живот. Представи си колко житейски опит може да натрупа човек за девет хиляди живота. Ние познаваме алчността, егоизма, несправедливостта, при това много добре, но те са ни неприсъщи. Въпреки всичко, ние също грешим, но така се учим, а наученото трупаме.
Сигурно се питаш как прехвърляме съзнанието си в ново тяло. Има два начина. Обикновено използваме метали или кристали като носители на информация. Метод, който засега ще запазя в тайна, ни позволява да направим копие на своето съзнание и памет върху такъв предмет, например диамант или друг кристал. Понякога и къс кварц върши работа. Един такъв примитивен нож ми осигури стотици „прераждания“ в зората на човечеството и беше първата ми играчка безброй пъти, а наскоро го видях в един музей в Тулуза. След което правим нужното този предмет да попадне в ръцете на малко дете – независимо дали все още сме живи, или след смъртта ни. В крехка детска възраст нашите тела имат възможността да четат и приемат предварително записано съзнание. Моментът на осъзнаване на факта, че си приел всичкото това знание и съзнание, може да бъде драматичен и само освободеното от догми детско съзнание може да приеме информация на тези честоти. Един възрастен може да дере кожи цял живот с този нож и единственото, което ще научи, е, че ножът трябва да се остри редовно.
Ние също като вас можем да създаваме поколение и това е начинът да продължаваме да съществуваме като вид, но по-важното е, че можем да предаваме съзнанието си. Не е задължително да го предаваме на децата си, дори не е препоръчително – защото така едно съзнание би съществувало едновременно в два или повече индивида в едно семейство.
Както вече споменах, аз живея на Земята от близо милион години. Като един от вас. Моите тела са умирали хиляди пъти, но аз нямам спомен за нито една моя смърт. Просто защото новото ми тяло винаги намира и получава съзнанието и паметта ми към етапа, в който са били записани – обикновено към края на жизнения път. Веднъж прехвърлено успешно, съзнанието ми продължава мисията си – знае кой е и защо е на Земята. Знае къде е скрит апаратът, с който пристигна тук, а той бе нужен, за да изпращам събраната информация... Понякога се налагаше да го местя на ново място и се случваше това да не остава незабелязано от хората...
Понякога се случва моето съзнание, или по-скоро негови клонинги, да живеят в две или повече тела едновременно. Но това е допълнителна гаранция, че няма да изчезна завинаги. Случвало се е да се срещаме и да се разпознаем взаимно – с този си опит мога да прочета сравнително лесно всеки. Аз не се възприемам като тяло, а като съзнание. То е водещото. Затова не изпитвам страх от смъртта. По-скоро мисълта за смъртта ме изпълва с тъга – аз също се привързвам към същества и места. Аз съм, винаги съм бил и ще бъда част от вашето общество. През всичкото това време не бях просто страничен наблюдател, а бях и съм един от вас.
Помагах и ще помагам с каквото мога. Бях архитект, философ, математик, физик, военноначалник, учен, писател и лечител. Бях също художник, инженер, а понякога и двете... Историята ще ме помни и като фараон, крал, президент. Живях тук като представител на всички раси и почти всички нации, затова знам почти всички човешки езици. Помня и езици, които отдавна не съществуват. Бях на единадесет, когато през 1802 започнах да превеждам древни египетски надписи и всички бяха възхитени, без да подозират, че аз съм автор на някои от тях, а други бяха написани в моя възхвала...
Ние, осъзнатите, говорим само един език. Но в зората на своята цивилизация сме били като вас – многоезична и многонационална общност. Имали сме религии, водили сме войни, дори и след като сме напреднали в технологично отношение. Също като вас. След това се е случил пробивът – израснали сме духовно, захвърлили сме оръжията и различията си и сме заживели като братя – задружно и щастливо. Ние нямаме какво да делим – Вселената е необятна и непрекъснато намираме обитаеми планети. За нас не е проблем да живеем и на необитаемите, както и да връщаме мъртви планети към живот – цялото време е наше.
Сигурно се чудиш защо реших да ти разкажа всичко това. Аз имам малък технически проблем – корабът ми не съществува. Просто се оказа на неподходящо място в неподходящо време и беше унищожен при изригване на супервулкан на 12 юли 1627 година преди новата ера. Аз продължих да живея тук, в различни тела, но нямаше как да продължа да служа на своята цивилизация. Няма как да комуникирам с тях и Съдбата реши да остана завинаги тук. Или поне докато не напреднете достатъчно в технологично отношение. Оттогава аз съм заложник както на вашето развитие, така и на вашето оцеляване. Затова искам да споделя важни за вас неща, с които да помогна както на вас, така и на себе си.
Първо – в технологично отношение сте на прага на исторически скок във всички сфери на науката и технологиите. Пардон – СМЕ. Вероятно ще се справим с климатичната заплаха, но нека ти разкажа какво се случи на Венера и Марс.
Венера имаше чудесни условия за живот, прекрасна природа, огромно видово разнообразие и напреднала цивилизация. Формата на управление беше автокрация – управляваше изкуствен интелект. Успяха да изкоренят болестите, бедността и престъпността. Изкуственият интелект беше решил, че ползите от създаването на ГМО са много по-големи от евентуалните рискове и вреди, затова храната беше в изобилие, а експериментите с ГМО вървяха с пълна сила. Докато не беше създаден нов, изключително агресивен инвазивен растителен вид. Растението беше подобно на хибрид между африканска акация, баобаб и каучуково дърво. Растеше изключително бързо, достигаше огромни размери, а короните му засенчваха всичко наоколо. Растението се нуждаеше от огромно количество вода, която си набавяше не само от почвата, но я абсорбираше и от въздуха посредством листата и плодовете си. Буквално след една година беше отчетен огромен спад в средната влажност на въздуха над сушата по цялата планета. Тогава започнаха пожарите. Цялата низова растителност беше суха и гореше като барут, но най-страшното беше смолата на дърветата от новия вид – те горяха като факли, изпускайки отровен черен дим, а при достигане на определена температура избухваха и пръскаха горящ каучук на десетки метри. Пожарите се разпростираха като домино и нищо не беше в състояние да ги спре. Гъста смес от отровни газове, изпълни долините и покри океаните, а населението се спасяваше към високите места. Потоп, но от отровни газове, убиваше всичко по пътя си нагоре и все нагоре.
Аз самият бях затворник в онези ужасни дни. Бях хвърлен в затвора заради обвинения в заговор срещу управлението на планетата, а дълго преди това бях следен изкъсо, защото Системата беше усетила, че съм различен. Положението беше толкова критично, че се наложи да ни освободят, за да гасим пожари. Виждайки, че всички са обречени, аз успях да се добера до капсулата и да напусна планетата.
За щастие Земята вече беше населена експериментално с малка група хора, които обаче водеха много примитивен начин на живот. Те едва ли биха ме приели сред тях, но успях да предам съзнанието си на едно от децата им – вече бях много стар, а тялото ми беше амортизирано след 42 години каторга на Венера.
Така вече милион години съм тук и преживях цялото развитие на човечеството, от първите му стъпки, та чак до днес.
Въпреки че в последния ми живот на Венера не се отнесоха добре с мен, аз запазих много приятни спомени от хилядите ми предишни животи на тази планета, от прекрасната природа и добрите приятелства през милионите години, прекарани там, а когато технологиите на Земята позволиха това да се случи, аз закупих един телескоп през 1609 и успях да променя несъвършенствата в дизайна му, постигайки увеличение от 23 пъти. Достатъчно, за да зърна Венера пак, след 3236 години живот без достъп до технологии. Тя обаче продължаваше да бъде все така мъртва...
Искам да адресирам най-големия проблем, който спъва развитието ни от близо 200 години: през 1834 торите положиха основите на първата партия от съвременен тип в Европа - Консервативната партия на Велика Британия, а в днешни дни партиите са част от живота на всяко демократично общество. Хората са се сдружавали по различни причини от хилядолетия и в това няма нищо лошо – хуманоидите са социални същества, но явлението „политически партии“ има много сериозни недостатъци. Този „филм“ го гледах както на Марс, така и на Венера. И беше същото, дори и по-зле, особено на Марс. Бих го оприличил на детска болест, която всяка цивилизация трябва да преболедува. Но нека да се опитам да обясня къде са бъговете в партийната система и защо тя е пагубна за всяко демократично общество. Толкова пагубна, че вредите за обществото са по-големи от тези, които може да причини която и да е диктатура или монархия.
В началото всичко започва с добри намерения – група хора решават, че техните виждания за развитието и управлението на страната ще бъдат от полза за обществото, сформират партия и правят всичко възможно да спечелят мнозинство на следващите избори. Когато обаче спечелят изборите и започнат да управляват държавата, те започват да се притесняват как да запазят властта си възможно най-дълго и фокусът им се измества – от това да правят всичко възможно за добруването на гражданите и на държавата, към това как да спечелят и следващите избори. А избори се печелят с много реклама, която струва пари.
Как обаче една партия се сдобива с милиарди неосчетоводени долари, нужни за PR и рекламни кампании? Има само един начин – чрез незаконни дейности и практики. “Ще сгазим малко лука, но го правим за доброто на нацията, за да не дойдат лошите на власт“ е стандартното извинение, но това е само първата крачка. След това всичко се завърта в спиралата на моралното пропадане, а властта има опияняващ ефект и изкривява съзнанието. В стремежа си да пълнят черни каси за следващите избори управляващите се сдружават с престъпни елементи, а след като и този крайъгълен камък е преминат, вече не са в състояние да се справят с престъпността, тъй като те вече са част от нея.
Така корупцията става норма и държавата става изключително неефективна. По-неефективна дори от тоталитарно общество. В днешни дни предизборните кампании струват повече от мисия до Луната. И всичко това се плаща не просто с откраднати от обществото пари, а с изтъргувани в неефективно съотношение: „Ще ти позволим да откраднеш 1000 долара обществени средства, ако оставиш ½ от тях в черната ни каса“. Знаете ли, че парите за предизборни партийни кампании в световен мащаб са повече от парите, нужни за изкореняване на болестите и глада?
Колкото по-скоро се отървете от партиите като социално-обществено явление, толкова по-добре за цялото човечество. За цивилизацията като цяло. Как да се случи това? Много лесно – просто спрете да гласувате за партии и те ще изчезнат, а след това на никого няма да му хрумне да се занимава с това... След това препоръчвам да се спрете на технокрация или тимокрация, или на комбинация между двете. Тези форми на управление работят добре на хиляди планети, вече милиони години. “
Писмото от непознатия беше изключително дълго. Разказа ми за религиите, как преди 2000 години е смятал, че една приказка за Бог ще накара духовно недораслите ни предци да станат добри и да заживеят като братя, но малцина са харесали приказката, а той е бил наказан. Как 600 години по-късно, като дете, след като е намерил чуден кристал в пустинята и не го е изпускал в продължение на дни, е направил нов опит, но хората не само са интерпретирали погрешно и тази приказка, но и са я деформирали по грозен и абсурдно глупав начин.
Говореше за Великите географски открития от първо лице. Как е смятал, че като запознае двата свята, всеки от тях ще се възползва от знанията на другите и така заедно ще заживеят по-добре. От думите му бликаше много тъга. Всичко изглеждаше толкова абсурдно, но и толкова логично...
Накрая завършваше с молба. Каза, че тялото му страда от неизлечима болест и затова не разполага с нужното време и енергия, за да разпространява и защитава идеите си, затова ме моли за помощ. В последното изречение беше написал, че знае, че очакваме раждането на нашия син и фигурката на слон е дар за него...
А ние днес не отидохме на работа – четохме до обяд. Изчетохме писмото няколко пъти. След това аз разрових непрочетените съобщение и видях същото писмо, което е чакало там от средата на септември. Не знам дали ще посмея някога да споделя и другата част от писмото, защото се боя да не объркам нещо от объркания ни и без това свят. Аз, за разлика от непознатия касоразбивач, имам само един живот и искам да видя светлина в тунела на нашето време преди самият да угасна...
