В понеделник цял ден обикалях подстъпите към връх Капатник в Рила, опитвайки се да намеря начин да кача противопожарна машина там. Като гладна лисица, която обикаля добре ограден кокошарник. Всички опити завършваха не просто с неуспех, но и с похабени гуми и джанти или дори учестен пулс в случаите когато а-ха да се обърна в някое дере. През цялото време си мислех „Ех, да имаше сега един булдозер, който да направи трасе на онова място, само някакви си 200 метра“. Към 17 часа трябваше да спрем, защото бях замъкнал там и колеги и беше време да ги прибирам. Оставихме машините в планината, понеже не се отказвам лесно и няма да си тръгна с подвита опашка. Мисълта за булдозера не излизаше от главата ми, а на влизане в Благоевград се разминах с прицеп, който транспортираше... булдозер. Това не беше просто някакъв си булдозер, а звяр, натоварен на камион с надпис РДПБЗН БЛАГОЕВГРАД.

Той отиваше в посоката, от която ние се връщахме, и щеше да работи през цялата нощ.

После беше много лесно - станах в 4, потеглихме в 5, в 6:30 бяхме при машините (ски зона Картала) и след 25-километров преход по билото на Рила (благодаря на Човеците с булдозера) се озовахме на върха над пожара. Там освен нас пристигнаха и десетки пожарникари и горски служители от цяла югозападна България. Героят на деня беше шофьорът на цистерната ЗИЛ, който успя да закара тежката машина на върха. Той преодоля невероятни за камион наклони.

Екип на БТВ ме попита дали там има и други доброволци. Отговорих, че в известен смисъл всички там сме доброволци - пожарникарите и служителите на горските стопанства също са избрали доброволно професията си, знаейки много добре какво житие и битие им предстои.

Пожарът беше локализиран, а служителите на Парк Рила останаха да бдят някое огнище да не се разгори отново.

От много години си блъскам главата над въпроса как така всяко мое желание се материализира. Едва ли някога ще намеря отговор на този въпрос, но днес предпочитам да мечтая държавата ни да се сдобие с хеликоптерна авиация - хеликоптери за спасителни операции и за пожарогасене.

Положението в момента е абсурдно - хеликоптерът, който участваше в гасенето онзи ден, беше единственият ни с пригодност за пожарогасене, а буквално вчера му изтече ресурсът и машината трябва да отиде за планирана инспекция. В авиацията не се правят компромиси и изключения и вчера нямаше хеликоптер. Точно в момента от Крумово излетя хеликоптер Кугър, който ще гаси край Чипровци, като това ще бъде бойното му кръщение за пожарогасене - досега с него са правени само учебни водопускания. Ще бъде пилотиран от същия пилот, който гасеше Рила с МИ-17 онзи ден. А въпросният професионалист ще излезе в пенсия след около година... Освен него България има само още двама сертифицирани за водопускане с Кугър пилоти. И на тримата им предстои пенсиониране в рамките на следващите 18 месеца...

Ние, гражданите на България, отдавна купуваме кувьози и плащаме лечението на деца в чужбина. Предлагам да не тормозим политиците - те са заети с избори и запазване на властта и изобщо не им е до нас, а да си купим хеликоптери.

Дали и на държавата в сегашния й вид не й е изтекъл ресурсът? Дали не се нагледахме на политическо шоу? Дали не е дошло времето да включим осветлението, да изключим микрофоните и да им кажем: „Стига сте си играли на демокрация. Хайде да си ходите, че ще метем...“.