Нова Страница - блог на Димитър Димитров

В последните месеци разказах много за ...

Dimitar Dimitrov 03/11/2019 19:41:55
В последните месеци разказах много за работното си място. В момента в офиса ни е спокойно, цари разбирателство и хармония, но аз не получих това даром, а го постигнах с цената на много похабени нерви. В онези времена, когато в отбора ни все още се намираше по някой младеж или девойка, възпитани в духа на „ако не надхитриш другите, те ще надхитрят теб“, по време на едно събрание казах на колегите следното:

„Ние сме едни много успешни ...ловци на мамути. Всеки месец улавяме и си разделяме един мамут (половин милион долара). Успяваме само защото действаме в екип, координирано, с общи усилия и всеки дава всичко от себе си за общата цел. Ако се разделим, каквито и усилия да полагаме, никой от нас не би бил в състояние сам да улови мамут – нито аз, нито който и да било от вас. Поотделно бихме събирали охлюви и гъби. Много е важно да запазим на всяка цена тoзи екип и тази синергия.“

Повечето ми колеги ме разбраха и „ловът на мамути“ стана още по-успешен.

В днешни дни на работното ми място всичко е наред, но отвъд прага на офиса ни всички в България се питат защо сме толкова зле, защо ручаме жабета и чат-пат някой охлюв или гъба.

И бързат да винят тези, които ни управляват. Те пък се оправдават с лош материал. А аз виждам друго: ние не сме отбор. Превърнали сме се в нация от тарикати – индивидуалисти. Всеки се опитва да успее сам. Без значение на каква цена, важното е друг да я плати. И никой нормален, честен човек не би проявил този мазохизъм да се опита да накара това нещо да работи като отбор. За сметка на това никога не липсват опортюнисти и по всичко изглежда, че това шоу ще продължи, докато и последният зрител не напусне залата.

Някой щял да дойде и да ни оправи. Време е да разберем, че не съществува човек, който да е в състояние да оправи всичко това. А това, което трябва да се (по)оправи, е мисленето на всеки от нас.

На първо място трябва да променим ценностната си система:

Отношението към околните. В днешни дни дори ученици не уважават своите учители. Ако не можеш да изпитваш уважение, никога няма да бъдеш част от никой отбор. Винаги ще бъдеш в публиката. Ще гледаш как други играят и прибират трофеите, ще ги хулиш и ще чоплиш семки, или каквото там си намерил.

Отношението към себе си. Колкото по-рано осъзнаеш факта, че не си, не можеш и дори не ти е нужно да бъдеш по-по-най, за да си щастлив, толкова по-добре ще живееш.

Отношението към парите и богатството. Ако някой си мисли, че е достатъчно някак да се сдобие с много пари, за да е щастлив и да му е добре, ще го разочаровам – бях там и не е достатъчно.

Имам всичко необходимо, за да не живея в лишения. Че и отгоре. И в къщи всичко е наред. Толкова наред, че с цялото си въображение не бих могъл да си представя нещо по-добро. Но често имам чувството, че съм построил всичко това насред блато. Виждам една цяла страдаща нация от орли, раци и щуки, опитващи се да теглят нещо, което вече съществува само на хартия, колкото да се получи поредната субсидия.

Виждам страна без селско стопанство и индустрия, без армия, без нормална инфраструктура, поставена в абсурдна зависимост от селското стопанство, индустрията и въоръжените сили на чужди държави.

Вече 30 години работя по 12-16 часа на ден, с колегите сме вкарали в страната близо сто милиона от продажба на интелектуален продукт по света, платили сме им и данъците, а когато включа телевизора, някакви хора ми казват, че ползвам магистралите им безплатно, крадливи лелки спорят коя е по-честна, уж македонски - уж войводи подливат вода на нашите братя от другата страна на Осогово и Огражден, фашисти тропат с крачета като клоуни, а истинските клоуни и те напират да ме управляват. Други пък не разбирам изобщо, защото се опитват да ме агитират на турски...

И когато тегля една цветуща благословия на всичко това, спра телевизора и включа компютъра, се оказва, че някои от гореописаните са ми пратили покани за приятелство във Фейсбук. Уж харесвали статиите ми, но четат между редовете - не са прочели онази, в която споделям мнение, че ще е нужно да построим още затвори, с капацитет около 70 000 човека. За всеобщо добро. Всеобщо, минус 70 000.

Отдавна дори децата са разбрали, че властта е наркотик. Прекомерната власт води до пристрастяване и липса на всякакви задръжки в нуждата от нейното запазване. Кражби, злоупотреби, черни каси, само и само да има достатъчно пари за следващата предизборна кампания. Нашите богове-слънца знаят много добре колко дълбоко са загазили. Знаят, че ако се провалят на поредните избори и изпуснат лостовете на властта, няма да видят бял ден повече. Че ще има кой да ги накаже. Че ще свършат зле. И се въртят в омагьосан кръг, в който, за съжаление, въртят и нас, народа. Три милиона изхвърчаха заради центробежните сили на тази въртележка, а останалите са толкова замаяни...

Но... гореописаните са най-малкият ни проблем. Основният ни проблем сме самите ние. Всеки от нас трябва да се научи да бъде част от отбор. На мнозина може да им изглежда нелогично, но за да ти бъде добре, трябва да направиш така, че да им бъде добре и на другите. За да изградиш здрав зид, всеки камък трябва да се напасне много добре към останалите – никой да не пречи на никого, а всеки да бъде опора всекиму. И всеки камък трябва да стои на мястото си, защото всичко зависи от всеки!

Но недейте да мислите, че само ние имаме тези проблеми. Отделих десет години от живота си, в които живях в различни държави с опознавателна цел както на изток, така и на запад. И за ваше успокоение - всички имат подобни проблеми, макар и в по-малка степен.

Тази нация, която първа съумее да накара всеки неин гражданин да мисли и да действа отборно, ще бъде най-великата в света, без значение колко е голяма. Защо пък да не бъдем ние – нашите предци вече са го постигали!