В отговор на крещящата нужда от хеликоптери за гасене на горски пожари държавата чрез Главна дирекция "Пожарна безопасност и защита на населението" към Министерството на вътрешните работи, обяви открита процедура по реда на ЗОП с предмет: "Специализирани авиационни услуги за гасене на горски пожари с хеликоптери".
Преди да продължа, ще ви информирам за загубените в мирно време наши военни хеликоптери Ми-17:
Ми-17 с борден номер 433 - загубен в битка с огнената стихия край Разлог през юли 2003.
Ми-17 с борден номер 417 – загубен при тренировъчен полет край Пловдив през юли 2018.
Ми-17 с борден номер 401
Ми-17 с борден номер 402
Ми-17 с борден номер 403
Ми-17 с борден номер 404
Ми-17 с борден номер 405
Ми-17 с борден номер 406
Ми-17 с борден номер 407
Ми-17 с борден номер 408
Ми-17 с борден номер 409
Ми-17 с борден номер 410
Ми-17 с борден номер 411
Ми-17 с борден номер 412
Ми-17 с борден номер 413
Ми-17 с борден номер 414
Ми-17 с борден номер 415
Ми-17 с борден номер 416
Ми-17 с борден номер 420
Ми-17 с борден номер 434,
Разпродадени на символични за такива машини цени. В момента служат на други правителства и народи, включително и в армията на Великобритания. Загубени заради безстопанственост, безхаберие, недалновидност, злоупотреби със служебно положение, алчност или лично облагодетелстване.
Ми-17 с борден номер 431
Ми-17 с борден номер 432
Налични в авиобаза Крумово, но в окаяно състояние, защото през последните 30 години са „съхранявани“ на открито и за тях не са полагани никакви грижи.
Единствено два броя Ми-17 с бордни номера 418 и 419 са в летателна годност и на разположение.
Ми-17 с борден номер 421 в момента се ремонтира.
Това е справката само за Ми-17. Армията ни е разполагала с 25 броя само от този модел хеликоптер.
Към днешния ден на 1989 българските военновъздушни сили са разполагали с 460 броя летателни машини. Толкова, че на никой чужд тогавашен военнокомандващ или политик не би му хрумнало да ни провокира по какъвто и да е начин, защото противното би било равнозначно най-малкото на получаване на звучен шамар.
А сега да се върнем на последното решение на правителството:
Търсят се авиационни оператори, които разполагат с хеликоптери за гасене на горски пожари, които да отговарят на куп изисквания и които биха се съгласили да гасят пожари с два хеликоптера през месеците юли, август и септември и да държат един хеликоптер в непрекъсната бойна готовност през останалото време от годината. Всичко това срещу сумата от до 5 694 150 лева за период от три години. А ако останели пари, можело и за по-дълго. Изискуемото време за реакция е 3 часа. ТРИ ЧАСА! Това вероятно е копирано от обществена поръчка за доставка на канцеларски материали...
За да се ориентирам в цените, разгледах подобни договори, сключени от правителствата на: Гърция, Испания, Португалия, Индонезия и т.н. И общо взето ситуацията е следната – в България няма авиационен оператор, който да отговаря на поставените условия. А ако някой има финансовата възможност да закупи два хеликоптера (поне 10 милиона евро, ако са на старо + доста солидни суми за поддръжка, горивосмазочни материали, наземна поддръжка, заплати), то същата тази държава ще му разкаже играта при опита да набави всички възможни документи и разрешителни. Дори държавата ще му прибира едни солени такси за удоволствието да оперира тук.
Остава вариантът такъв оператор да дойде отвън. Но има един малък проблем – всеки нормален оператор ще се изсмее на тази цена и тези условия. И всичко ще се проточи толкова дълго, че най-добре да купя още противопожарни амфибии, преди да е дошло следващото лято. Ето малко подробности. Основно такива задачи се изпълняват с Ми-17 (Ми-8 МТВ-1). В Европа работят няколко такива машини, но всичките са със сключени договори със съответните правителства за доста години напред. Правителствата плащат между 5500 и 6000 евро на час + горивото. Такава машина консумира около един тон керосин на час. Цената на това гориво в България е 2.00 лева + ДДС. А нашето правителство иска някой да си докара „играчките“ и да гаси пожари срещу 2500 евро на час заедно с горивото.
Дори да се разберат за цената, свободни Ми-17 има в Молдова и Украйна и понеже тези държави са извън ЕС, операторът ще трябва да вкара машините в България като временен внос и да им плати гаранциите – по около един милион лева на машина. Тогава пък аритметиката му съвсем няма да излезе. Самият прелет от тези държави ще струва маса пари и междинни кацания или монтаж на допълнителни резервоари.
С други думи хората, които са писали тази обществена поръчка, трябва да посмятат още малко, или да кажат на тези, които са им спуснали този бюджет, че са ги пратили на пазар с жълти стотинки. Или най-добре държавата да се вземе в ръце и да си закупи техника, вместо да се държи като беден родител на абитуриент, опитващ се да се представи на висота.
Дървената мафия и нейната партия-закрилница печелят по 180 милиона лева на година от незаконен дърводобив, а ние искаме с два милиона да гасим пожарите от въздуха... Или само се правим, че искаме?
Като гражданин на тази държава и като човек, прекарал не първите 7, а първите си 12 години в гората (израснах на хижа в планината и за мен българските гори и планини са свещени), съм притеснен от гореописаните факти.
Затова реших да пришпоря управниците на държавата да се вземат в ръце по въпроса. Как ли? Вече водя преговори с фирми от аерокосмическата индустрия за доставка на четири броя турбовитлови двигатели с мощност от порядъка на 200 киловата всеки. Целта ми е да проектирам и построя прототип на безпилотен летателен апарат (дрон) с вертикално излитане, способен да носи около 500 литра вода, да лети във всякакви метеорологични условия, да зарежда автономно вода от водоеми с посочени координати, да достига зони на пожар с посочени динамично координати, да прави сам анализ на ситуацията и разчет за водопускане, като се съобразява със скоростта на вятъра, височината, данните от инфрачервените сензори за разположение на огнищата, да има система за синхронизиране на полета си с други летателни апарати (избягване на сблъсък, възможност да лети във формация с произволен брой себеподобни и т.н.). При нужда ще поканя за участие в проекта и други български фирми и отделни специалисти.
Целта ми е да построим прототип, който да премине всички нужни сертификации и да получи необходимите разрешения за изпълнение на задачи. И това да се случи преди държавата България да е разрешила въпроса с хеликоптерите за гасене на горски пожари.
Всъщност се надявам държавата да ме изпревари, за да не стане за смях, и това е моят начин да я пришпоря.
