Нова Страница - блог на Димитър Димитров

Наближаваше време за обяд и трябваше ...

Dimitar Dimitrov 16/11/2019 08:23:40
Наближаваше време за обяд и трябваше да прекъсна временно работа, за да изтичам навън за храна. Живеех в задния двор на хотел в оживена туристическа зона на Хонг Конг. В дъното на този двор, заобиколен от високи зидове и калкани, собствениците на хотела, вероятно незаконно, бяха пристроили стая, от която се излизаше директно на двора. До този двор се стигаше през таен лабиринт, достъпен само за посветени. Пребивавах нелегално в страната и това изглеждаше като построено специално за мен. Пред стаята ми имаше беседка, която беше само на мое разположение, както и две големи дървета Лѝчи (Litchi chinensis), които скриваха грозните фасади и създаваха невероятен уют. В дъното на двора бях заварил занемарен ботанически кът, грижата за който бях поел спонтанно. И наред с тропическите видове отглеждах богата реколта от домати и картофи.

Прекосих двора и лабиринта, слях се с пъстрата тълпа и, преминавайки през тайни за туристите безистени и коридори, се озовах на Остин роуд, където имаше миниатюрно ресторантче за съчуанска кухня. Бях редовен посетител и служителите ме посрещнаха с широки усмивки, а собственичката, без да ме попита какво искам, се провикна към готвача: „Уойуо-йо ха фаан!“ (свинско със зеленчуци и ориз). Аз обаче ги изненадах, поправяйки я: „Уойуо-НЯУ-ЙО ха фаан!“ (телешко с ориз), всички се засмяхме, разменихме си няколко шеги, а през това време обядът ми беше опакован чевръсто. Платих и поех към убежището си.

Прибрах се, разопаковах храната, седнах пред компютъра и, хранейки се, започнах да чета новини, когато получих съобщение в ICQ. Беше Бети Сю от Флорида. Тя беше една от хилядите, на които бях помогнал да се отърват от троянски кон преди години и които бяха забравили да платят за помощта. Но ме беше добавила в ICQ и ме ползваше за безплатен компютърен консултант всеки път когато имаше проблем. Този път съобщението гласеше: „димитър там ли си имам проблем моля да се обадиш на полицията 850-233-5000 някакъв разбива вратата ми с брадва X Prudence Lane прерязал е телефонния кабел имам само кабелен интернет моля те димитър помощ“

Веднага вдигнах телефона и набрах този номер в САЩ. Операторката отговори, аз започнах да обяснявам какво се случва и паралелно написах на Бети, че помощта вече е на път. Операторката ме попита откъде се обаждам. Отговорих бързо, че съм в Хонг Конг, но Бети Сю се е обърнала за помощ към мен през интернет. Помоли ме да остана на линия, а през това време чувах как тя се свърза с патрулите по радиото и ги насочи към адреса. Попита ме дали имам контакт с Бети. Бети Сю обаче не отговаряше на съобщенията ми. Изминаха мъчителни две минути, в които можех само да се моля полицията да не закъснее, след което се чу мъжки глас, който докладва по радиото, че на място са заварили чернокож мъж с брадва, в момент, в който успял да събори входната врата, но заподозреният е неутрализиран. Казаха, че вероятно е бил под въздействие на упойващи вещества или в амок, защото буйствал и отказал да се предаде... Операторът ми благодари за съдействието и прекъсна разговора.

Бети Сю обаче продължаваше да не отговаря. Едва след час ми написа, че досега е давала показания и всичко е приключило. Пожела Бог да ме благослови затова, че съм спасил живота й, и изрази готовност да направи всичко за мен, за да ми се отблагодари.

Месеци по-късно се случи така, че рекламна агенция в САЩ, чиито банери поставях на един от сайтовете си срещу заплащане, не ми изпрати очаквания чек. Чековете пристигаха редовно, всеки месец, на една и съща дата. И това беше много неочаквано. Изпратих им мейл, в който ги информирах, че не съм получил плащане от над 4000 долара и ги молех да проверят дали не са пропуснали да платят. Те не отговориха, аз потърсих информация в интернет и попаднах на форум, в който стотици собственици на сайтове като мен се питаха един друг дали са получили чековете си от AdFlight. Едни бяха получили парите си, други – не. И бързо бяха разбрали, че само тези, които са граждани на САЩ, са получили парите си. От AdFlight просто бяха решили да спестят пари, като ощетят партньорите си извън САЩ. Това беше много неприятна вест – аз разчитах на тези средства, а фактът, че хората извън САЩ са третирани различно, не им правеше чест. В същото време единствената нова новина на сайта на AdFlight гласеше, че са дарили 44 милиона банерни импресии за някаква благотворителна кауза. Дарили били...

Тогава ми хрумна да поискам помощ от Бети Сю. Обясних й ситуацията и й предложих да регистрирам акаунт на нейно име, тя да изпраща парите до мен по Western Union, но да задържа 10% за себе си заради услугата. Тя се съгласи веднага, а когато получи чек от 1700 долара, ме попита дали бих й услужил с 500 долара. Аз нямах избор и се съгласих, а тя изпрати останалите пари и аз ги получих. На следващия месец тя получи 5000 долара от AdFlight, но вместо да ги изпрати, спря да комуникира с мен и дори смени телефонния си номер.... Междувременно нови 3000 долара вече бяха генерирани в акаунта й.

Това ме постави в много неприятна ситуация и аз трябваше да живея с 2 евро на ден за храна в продължение на месеци, докато преодолея тази изненада. Междувременно се свързах с полицията в Панама Сити Бийч, Флорида, и разказах как Бети Сю Бъргес е злоупотребила с доверието ми. Свързаха ме със служител от отдел „Превенция на престъпления“, който беше много любезен с мен. Той бил чел в местния вестник историята за спасяването на Бети. След като обсъдихме всичко по случая, той отиде да разпита съседите на Бети Сю, както и да се опита да разговаря с нея. Новините не бяха добри – Бети Сю имала зависимост към хазарт и алкохол и не се славела с добро име в квартала. Отказала разговор и отричала да ме познава. Трябваше да приема, че няма шанс да получа онези пари и трябва да продължа напред. Това беше „благодарността“ на Бети Сю Бъргес от Панама Сити Бийч, Флорида, за спасения й живот.

AdFlight отказаха да платят и ме насочиха към адвоката си, който цитираше правилата им, че си запазват правото да не изплатят възнаграждения, без да е нужно да обосновават решението си...

Това беше жесток удар за мен и заплаших адвоката им, че ще разкажа публично колко некоректни са тези негови клиенти. Той започна да лавира, да обещава решаване на моя случай, да променя често позицията си и нашата комуникация продължаваше със седмици. Единствената добра страна на този адвокат беше времето, за което отговаряше на мейлите ми – винаги в рамките на 5-10 минути, когато в САЩ е работен ден.

Междувременно беше станало ясно, че балонът на интернет рекламата се е спукал, и не мога да разчитам на това като източник на доходи. Така започнах да препродавам уеб хостинг. Но и там имаше проблем – в началото препродавах услугите на уеб хостинг фирма от САЩ, клиентите също бяха в САЩ, но когато някой се спреше на моята фирма и направеше поръчка, при получаването на мейл, че успешно е заплатил 60 долара на някой си с неанглийско име в Хонг Конг, половината клиенти реагираха по ужасен начин. Отказваха се от покупката, искаха си парите обратно и често не спестяваха циничните си ксенофобски коментари.

Това правеше живота ми много труден, а аз още изпитвах неблагополучията от заграбените хиляди долари от щатски рекламни агенции и Бети Сю.

В една септемврийска вечер, вторник, на 2001 година получих пореден мейл от онзи адвокат. Беше ранна утрин в Ню Йорк и неговият работен ден тъкмо беше започнал. Предният ден беше обещал да ми изплатят сумата, но този път беше сменил тона пак. Това ме вбеси. Просто чашата преля. Заради тези хора живеех в мизерия в последните месеци. Буквално изригнах. Написах му отговор в стил, че те, американците, си мислят, че всички останали сме трета ръка хора, че могат да се гаврят с нас и да ни ограбват, но това няма да продължава вечно, че Господ ще ги накаже. Много, много скоро...

Добавих и Бети Сю като получател. Натиснах „Изпрати“, станах и започнах да крача нервно напред-назад в хотелската стая. Междувременно вече не живеех в задния двор, а след ремонт на шестия етаж се бях преместил в новоремонтирана и новообзаведена стая и дори имах някаква гледка. Изминаха 15 минути, но адвокатът не отговаряше, което беше доста странно. Реших да прочета пак последния му мейл. Изчетох внимателно и погледът ми се спря на сигнатурата под мейла – име на фирма, телефони и адрес. Помислих си колко ли е шик офисът ти да е разположен на един от последните етажи в знакова за Ню Йорк сграда и дали ежедневното гледане на света отвисоко не предизвиква деформации, заради които той да се държи толкова надменно с мен.

В този момент някой почука нетърпеливо на вратата ми. Беше Джон – мой съсед. Джон е архитект от Австралия и живееше в този хотел вече 17 месеца също като мен. Отворих, а Джон ме попита дали гледам телевизия. Подкани ме да включа бързо телевизора и изтича към стаята си. Не разбирах защо беше толкова развълнуван...

Включих телевизора, а местната телевизия излъчваше кадри от CNN. Една от кулите-близнаци в Ню Йорк гореше, а текст обясняваше, че самолет се е блъснал в кулата... Но това беше... Онзи мейл стоеше на екрана на компютъра ми и аз погледнах пак адреса. Погледнах пак към телевизора и в следващия момент видях наживо как втори самолет се блъсна в съседната кула. Това беше чудовищно! Прекарах следващите часове пред телевизора. Случващото се беше абсурдно, сюрреалистично, отвъд пределите на човешкото въображение, а фактът, че съм изпратил онзи гневен мейл осем минути преди първият самолет да се разбие в офиса на получателя, ме накара да изпитвам огромна вина и да съжалявам за изречените думи.

Онзи адвокат не отговори никога. Днес името му фигурира сред хилядите други, изписани на Ground Zero Memorial. Надявам се смъртта му да не е била мъчителна, а душата му да е намерила покой.
AdFlight фалира безславно. Случило се нещо странно – в тяхната база данни се появили записи за десетки милиони несъществуващи кликове върху рекламните банери на рекламодателите им и по този начин в сметките на всеки от 50-те хиляди собственици на сайтове от партньорската им програма се появили по над 100 долара допълнително. Тези над пет милиона долара били изплатени, но не били начислени на рекламодателите и аритметиката не се получила...
Днес установих, че Бети Сю е починала на 06.06.2002 г., на 50...

Никой не закупи услуга от мен на онзи 11-ти септември, но след това се случи нещо изключително странно – от следващия ден процентът на отказаните поръчки падна от 53.20% на под един процент. Вече никой не реагираше цинично, след като разбираше, че е закупил услуга извън САЩ. И като цяло американците започнаха да се държат по-добре с чужденците. Така датата 11.09.2001 г. беше точката, от която започна възходът на бизнеса ми, но вече 18 години не спирам да размишлявам върху психологическата страна на явлението – защо вместо да радикализира допълнително онези 53% от хората в Америка, то ги накара да отворят умовете и сърцата си към останалата част от човечеството. Едва ли само аз съм наблюдавал този феномен и по-вероятно никой не желае да говори за това. А цифрите са красноречиви и има над какво да се замислим. „Статистиката“ и „Анализът“ са науки, които имат потенциал да виждат в бъдещето и да спасяват човешки животи в огромни мащаби. Жалко е, че е трябвало да се случи нещо толкова чудовищно, за да накара една велика нация да преосмисли отношението си към останалия свят. Защо е толкова трудно всички хора да бъдат по-смирени и да уважават другите, та се налага да се стига до войни и насилие? Светът ще стане по-добро място не когато забраним насилието, а когато всички се научим на толерантност и спрем да предизвикваме взаимно чувството си за справедливост.

В днешно време фирмата ми обслужва десетки хиляди клиенти в САЩ. Всичките тези хора са изключително лоялни и добронамерени към нас и знаят, че българите от ICDSoft са техен доверен партньор. А аз отдавна разбрах, че в онази далечна година просто съм имал лошия късмет да попадна на неправилните хора и е погрешно да поставяме цели народи под общ знаменател.

Днес знам, че всички мъкнем в душите си доброто и злото, че всеки човек води вътрешна борба да утаи лошотията дълбоко в себе си, но незнанието, обстоятелствата и околните могат да размътят постигнатото.

Представете си околните като еднакви прозрачни съдове с равно количество кристално чиста вода и утайка. Виждате ли как едни са мътни, а други са по-бистри? Припомнете си всичките си познати. Виждате ли разликата? Спрете да възприемате мътните като различни, а като хора с нарушен покой. Не се дръжте зле с тях, а се опитайте да разберете какво е размътило душите им и им помогнете да намерят покой преди да е станало късно.

Всички сме орисани да живеем с лошотията в себе си докато сме живи, а за да бъде предизвикателството по-голямо, са ни разбъркали ключовете от нея. За да проумеем, че за да ни бъде добре на всички, трябва да бъдем добри с всекиго.