Преди дни видях в социалната мрежа видеоклип, в който авторът възхваляваше едни „предприемчиви българи, които построили къща за гости *по програма* и ще садят овощни насаждения, също *по програма*“. Имотът ми се стори познат. Спомних си как само преди 18 месеца, летейки, случайно забелязах от въздуха, че в задния двор на този имот, скрита зад паравани, расте богата реколта от марихуана. Мислите ли, че човек, който отглежда плантация от марихуана в двора на „хотела“ си, ще се зарадва на посетители? Изпълнила ли е „програмата“ целта си, а именно да се развие селски туризъм? Информирах полицията, а марихуаната, около сто килограма, заедно с незаконна двуцевка, бяха конфискувани в последвалата след 25 минути акция. Гледах възхваляващия „тези предприемчиви българи“ клип и се чудех какво се е случило след полицейската акция – свършила ли е прокуратурата работата си, или е имало „споразумение“? Ах, тези пари... Разбрах, че оправданието на тези хора било, че „искали да си помогнат финансово“. Имам усещането, че обществото ни е претръпнало пред факта, че мнозина в тази държава „си помагат финансово“, без да ги е еня, че децата на България имат достъп до евтина дрога, но нямат достъп до спортни съоръжения и качествено образование, че едни други, десетки хиляди, са си помогнали финансово до живот, купувайки си пенсии по болест, които ние ще плащаме всеки месец, а хиляди държавни служители имат жизнен стандарт на рок звезди. Докога?