Нова Страница - блог на Димитър Димитров

От един месец сме на село ...

Dimitar Dimitrov 28/03/2020 09:20:18
От един месец сме на село и понеже сме заети с бебето, оранжерията, четене, хобита, до днес не бяхме включвали телевизора. Тази сутрин обаче се наложи да почакам пет минути, докато станат палачинките, и реших да погледам телевизия.
Включвам аз и какво да видя – о, ужас, били сме във война, а аз да не знам! Уж бил някакъв малък и невидим враг, а като гледам покрусените физиономии на пълководците, май ни е разказал играта!
После говорителката каза, че градовете ни са под обсада (обсадили сме си ги сами?). И това може да продължи много дълго... Поръчали сме един милион маски, по долар парчето, вместо триста и петдесет милиона от по три стотинки, когато е трябвало...
Погледнах календара – не е първи април. Превключих на CNN – Тръмп също е бил неподготвен!
ZDF – Меркел също, Euronews – странностите на Макрон нямат край, италианците вдигнали бял флаг, навсякъде същото... Нейсе, CCTV показа как хората в Шанхай се радват на пролетта, били победили.

Палачинките бяха готови и трябваше да спра телевизора. Пийвах си кафето, хапвах палачинка с домашно сладко от горски ягоди, които растат тук наблизо, и не преставах да се чудя. Видяното беше оставило у мен впечатлението, че всички световни лидери, с изключение на Си Дзинпин, са чели само и единствено „Винету“, който се е родил воин, живял е като воин, без да се опитва да пести сили, и е умрял като воин, а народът му е страдал и се е (с)топил.

Знаете ли, хората в Китай са много по-различни от нас. Разликата се корени в това, че имат своя собствена култура и изобщо не си правят труда да ни изучават. Веднъж, когато живеех в Хонг Конг, в разговор с приятел му казах: „Помниш ли „The Kid” на Чарли Чаплин, където той беше стъклар, а детето му се занимаваше с маркетинга?“. А човекът, на около 50 по онова време, високообразован, енциклопедист, полиглот, заемащ висок пост в техните служби за сигурност, ме изненада с въпроса: „Charlie? Who's this guy?”.

Та, докато Си Дзинпин вероятно не е чувал за Карл Май и неговото творчество, със сигурност е чел прочутия трактат за военна стратегия „Въведение в изкуството на войната“, чието авторство се приписва на Сун Дзъ - китайски пълководец, стратег и мислител, живял преди 1500 години. Всъщност това е колективен труд, а първите версии датират от втори век преди новата ера. Но нека не издребняваме, а да оставим археолозите да си вършат работата – тепърва ще научаваме изумителни неща за древните. Ще си позволя да цитирам откъси:

„Пълководецът, който побеждава, преценява много неща много преди битката. Пълководецът, който губи битки, преценява малко неща предварително. И така, многото преценки водят до победа, а малкото — до поражение. А колко по-страшно е, ако изобщо не се правят преценки! По този начин аз мога да предвидя кой ще бъде победител, и кой - победен. (…)
Когато започнат битките и победата изглежда далечна, оръжията на войниците ще се изтъпят, а пламът ще се превърне в умора. Ако обсаждаш град, ще изхабиш силите си. Също тъй, ако войната се проточи, ресурсите на Държавата няма да бъдат достатъчни, за да устоят.
- Ето защо, когато оръжията са изтъпени, пламът — угаснал, силите — изчерпани и хазната — опразнена, други вождове ще се появят, за да се възползват от неизгодната ти позиция. И тогава никой човек, колкото и да е мъдър, няма да е в състояние да предотврати последствията, които неминуемо ще настъпят. (…)

Няма случай, в който някоя страна да е извлякла полза от дълга война.“

Чували ли сте и надути бизнесмени да казват, че бизнесът е война? И воюват с всички и всичко, непрекъснато, а накрая са изтощени и разорени... Не драги, бизнесът не е война, а организирана грижа за хората – създаване на блага по взаимноизгоден за всички страни начин.

Ако не сте чели „Изкуството на войната“, горещо ви препоръчвам да го направите. А в днешни дни можете дори да изслушате това безценно произведение като аудио книга.