Нова Страница - блог на Димитър Димитров

Освен ИТ компанията ICDSoft, аз ръководя ...

Dimitar Dimitrov 26/03/2020 08:39:45
Освен ИТ компанията ICDSoft, аз ръководя и още един колектив, състоящ се от деветима служители. Сред тях има: механизатори, заварчици, шлосери, стругари, строители. Всички те са изключителни специалисти в своите области, а повечето от тези хора владеят две и повече професии. Тази отделна фирма функционира от много години и вероятно е най-странният стопански субект, който можете да си представите. Странен, защото не продава нищо и през всичките тези години не е реализирал нито една стотинка приходи, а издръжката му до този момент ми е струвала милиони левове – за заплати, материали, горива, транспортни средства, машини и инструменти. Ние сме екипирани с всичко, което можете да си представите – всякакви машини и инструменти и през всичките тези години изграждаме комплекс, който да служи като резервен офис в случай на нужда, но и да произвежда храна. Т.е. - ако се случи нещо с природата или обществото ни, да имаме план Б и да можем да продължим да обслужваме клиентите си. Неведнъж съм споделял, че според мен държавата ни не е подготвена добре за посрещане на бедствия, и понеже имам друга представа за тази подготвеност, съм направил това за своите служители. Възможно е в следващите дни да разсекретя малко повече детайли с образователна (за нашите скъпи управляващи) цел.

Освен гореописаното се занимаваме с развойна дейност и притежаваме ноу-хау, както и патенти в областта на строителството. Също се занимаваме с общественополезни дейности. Например се грижим за последните три километра от пътя до обекта, организирали сме сметоизвозването на съседните две махали и така отучихме хората да изхвърлят сметта в гората, изградихме им водоснабдяване и система от пожарни кранове, като аз плащам сметката за всичко това. Реагираме и при горски пожари. Наскоро извадихме част от техниката си и раздадохме девет специализирани машини на доброволни формирования. Тези хора са ми изключително ценни, защото колективът на ИТ фирмата ми ще разчита на построеното от тях при настъпване на трудни времена, но, докато хората от ICDSoft сега работят от домовете си и рискът да се заразят с новия коронавирус клони към нула, на тези девет човека им се налага да работят заедно. Затова не бива да правим компромис с предпазните средства. Докато навярно много работодатели имат проблем с осигуряването на предпазните средства за своите служители, тук нямаме такъв проблем, защото пандемията е една от хипотезите, заради които е изграден този комплекс (от павилионен тип заради хипотезата "нужда от карантина и изолация"), и ние разполагаме с достатъчно предпазни средства, като дори вчера помогнах за втори път на мой приятел, полицейски началник, за да може хората му да разполагат с предпазни средства.

Да призная честно, не беше лесно да приуча хората на обекта да спазват дистанция и да си слагат маски, когато им се налага да работят в екип – нямаха такива навици. Затова в последните две седмици няколко пъти обявявам нулеви дни, в които те стоят в домовете си. Не, не ги пускам в неплатен отпуск, дори вече си получиха пълната заплата за март – още на 19-ти, нито пък в платен – защото няма да е честно спрямо тях. Идеята на тези паузи е да им дам шанс да свикнат с новите правила – когато човек придобива нови навици, има нужда от технологично време, за да асимилира всичко. По-добре да загубим няколко работни дни, отколкото да рискуваме да се заразят взаимно. Другата причина е, че е възможно новата реалност да им причинява стрес – както на тях, така и на техните семейства, затова им дадох почивка в понеделник и сряда, а във вторник работиха само от 10:00 до 15:00, за да не им се налага да чакат на КПП-та в пикови часове. Само шест човека ще работят днес, а останалите са от други населени места и ще почиват още много дни.

Днес те дойдоха в обичайното време – 8:00 и започнахме деня както винаги – с инструктаж, като сега промените са следните – няма да бъркат в общи кутии за маски и ръкавици, а всеки ще има собствени пакети с предпазни средства. Също вчера в тяхно отсъствие дезинфекцирах района и изхвърлих старите радиостанции, защото не бяха надписани и всеки взимаше произволна от зарядната станция. Ние ползваме радиостанции от доста години, като фирмата ни има собствена резервирана честота, а всеки служител в ICDSoft е получил един брой такава радиостанция, която да съхранява в дома или автомобила си. Така, в случай на някакво бедствие, при което са нарушени обществените комуникации, ние ще можем да синхронизираме действията си и да си помагаме, например при придвижване до резервния офис. Работниците в Еремия пък ги ползват, за да комуникират по време на работа.

Аз съм не просто изненадан, а потресен от неподготвеността на правителствата по света – всички имат дефицит на маски, защитни облекла и какво ли не. Също бях изненадан, че нашето правителство се обръща за помощ към БАН едва сега, вместо това да се е случило преди много години и да бъдат изготвени протоколи за действие при всякакви ситуации, включително при пандемия. Тогава математиците и вирусолозите щяха да изготвят математически модели и да излязат с доклад, че на държава със седеммилионно население е нужен примерно запас от 350 милиона маски – по 50 маски за всекиго, а себестойността на един брой маска при такова количество би била 3-4 стотинки... Сега нямаше да се молим и да просим, а щяхме да помагаме на другите държави. На информацията за 400 тона спирт в държавния ни резерв се смях – та това са около 50 грама на глава от населението, а те изглеждаха горди с този факт... И вероятно в този протокол за действие щеше да бъде разписано, че при възникване на опасност от подобно явление ще бъдат раздадни маските, ще се извършват дезинфекционни мероприятия и ще се проведе информационна кампания, придружена с изискване всеки да излиза от дома си само с маска. Също математиците след обстоен анализ на стотици математически модели щяха да достигнат до заключение, че е по-добре да харчим едни допълнителни 50 милиона лева годишно за инвестиции/презастраховане в здравната система и в Държавния резерв, отколкото да съборим икономиката си и да загубим десетки милиарди, както и много човешки животи, ако ни връхлети подобно бедствие. Това обаче не е направено и сега ще легнем върху амбразурата само и само кривата на натовареността на здравната система да е полегата, понеже си знаем, че тя е хронично болна и зле екипирана. Това е все едно, ако станем обект на военна агресия, да изкараме пред агресорите всичко, което имаме, даже и децата си, за да щадим войската, размахвайки картинката с двете криви като аргумент...

Както и да е, аз и моите хора проблем нямаме – няма да загубим нито един човек и ще преодолеем задаващата се криза много по-леко отколкото останалите. Надявам се обаче народите по света най-сетне да отворят очите си и да осъзнаят, че индивиди, чиято главна цел в живота е партията им да спечели следващите избори, начело на държави са като шофьори, говорещи по телефона и свирещи на китара едновременно. Опасното шофиране, фалшивите тонове и говоренето ги плащаме всички ние, без дори да знаем къде ще ни закарат.