Нова Страница - блог на Димитър Димитров

Когато в страната ни влязоха в ...

Dimitar Dimitrov 04/04/2020 17:18:56
Когато в страната ни влязоха в сила рестриктивни мерки за ограничаване на разпространението на COVID-19, аз приех новината с тъга, защото осъзнавах много добре какво ще причиним на икономиката си с това.
Моята представа за управление на държава беше по-различна. Предполагах, че всички досегашни правителства, с помощта на експертизата на БАН и ред други организации, институти и ведомства, са изготвили планове за действие при всякакви възможни сценарии. Че за всеки сценарий са направени разчети относно нуждата от определени асортименти и количества в Държавния резерв. Че са отигравани командно-щабни учения за действие при земетресения, промишлени аварии, пандемии. Че ние разполагаме с достатъчно лични предпазни средства за цялото седеммилионно население на страната, например около 350 милиона маски за еднократна употреба. Че при възникване на пандемия от тип SARS всеки гражданин ще получи достатъчно лични предпазни средства. И ще бъде забранено да излизаме от домовете си без предпазна екипировка и така ще сведем коефициента на заразност до много ниска стойност... Което ще ни позволи да не спираме стопанската дейност, образованието и живота изобщо.
Уви, случи се нещо съвсем различно. За още по-голяма моя изненада почти всички правителства по света се оказаха неподготвени и в момента човечеството извършва най-мащабната грешка в историята си.

По същото време казах на колегите, че в офиса има достатъчно лични предпазни средства и всеки може да си вземе колкото му е нужно, наредих да се работи от вкъщи, информирах ги за степента ни на подготвеност (разполагаме със запаси от всичко за минимум 12 месеца) и им казах нещо, което едва ли са очаквали да чуят някога от мен – че е възможнo да бъдат нанесени такива вреди на световната икономика, а така и на клиентите ни по света, че съществува вероятност оборотът ни да падне под размера на разходите. И тогава аз ще променя начина на разпределение на приходите, а именно, че заплатите няма да са фиксирани, а ще разпределям каквото остане, след като покрием останалите, присъщи на бизнеса, разходи. И не само това – ще заделям фиксиран размер печалба преди разпределението на фонд „Работна заплата“, с който да издържам онова звено от девет работници в Еремия, което има грижата да произвежда храни за нас в случай, че се объркат веригите за снабдяване с продоволствия, но за сметка на това ние ще разполагаме с достатъчно хранителни продукти дори ако познатият ни свят се „счупи“ до неузнаваемост. И дори ще можем да продаваме селскостопанска продукция.

Можете ли да предположите как реагираха колегите? Аз съм им изплащал възнагражения в продължение на 206 месеца винаги навреме без никакви изненади и изведнъж им казвам, че вече е възможно да не получат пълните си заплати, но аз ще си гарантирам една доста прилична сума, с която да издържам едни други хора...

Ето как реагираха. Никой не коментира новината във вътрешния ни форум, но повечето от колегите ми изпратиха лични съобщения, в които ми благодарят за чувството за сигурност, което им давам...
Новата система означаваше и нещо друго – сега те ще поемат потенциалните негативи от всяко мое решение, което засяга негативно оборота ни... На фона на това моето решение да дам един безплатен месец на всичките ни български клиенти изглеждаше като помен с чужда пита...

Но месец март се изниза и се оказа, че оборотът ни не е пострадал и е точно колкото е бил и през февруари – около 400 000 долара. Прогнозата беше за 415 000, а разликата идва единствено от невзетите пари от българските ни клиенти. Ние имаме разходи за наем на площи в дейта центрове (Бостън, Хонг Конг, София), за регистрации и подновявания на домейни, които продаваме на себестойност, за хардуер, а фонд „Работна заплата“ е около 360 000 лева на месец - средно по около 7000 лева на човек, но в това влизат и социалните осигуровки – близо 80 000 лева месечно.

Заплатите за април бяха изплатени на първи април. А въпреки че всички хора по света вече имат финансови проблеми, нашият оборот продължава да е стабилен. Къде се крие тайната? Ето къде: ние нямаме маркетингов отдел и не рекламираме никъде. В резултат на това, както и на огромната конкуренция в нашия бранш, където останалите компании изливат милиони долари за реклама, ние почти не продаваме на нови клиенти. Дори бройката на клиентите ни се топи (естествен отрицателен прираст – бизнеси и клиенти умират от естествена смърт). От осем години насам от 80 000 през 2012 са стигнали до 59 000 днес. Катастрофа? Нищо подобно! Тайната се крие в качеството на тези 59 000 клиенти. Първо, те очевидно са с нас от над 10-15 години, а проект(фирма), който е оцелял толкова време, със сигурност е витален и състоятелен също като нас. Второ, докато преди десет години ние имахме само един ценови план, за 6 долара на месец, сега предлагаме планове в диапазона 8-299 долара. Бизнесите на много от тези 59 000 клиенти пораснаха, а така и сайтовете им. Ние не даваме пукната пара за реклама, а имаме стабилни приходи. Възможно е печалбата на наши конкуренти с двойно и тройно повече клиенти от нас и по-ниски заплати на персонала да е много по-скромна от нашата, или дори да генерират загуба. Освен че нямаме и не издържаме маркетингов отдел, ние нямаме и отдел „Човешки ресурси“ – не ни е нужен, защото имаме достатъчно хора и никакво текучество.

И друго – с почти никакво текучество на клиенти ние не сме зависими по никакъв начин от евентуални нови продажби. Работим на печалба без такива от години, докато бизнес моделът на типичната хостинг компания се основава на маркетинг и нови продажби, които пък носят пари за реклама, а тя носи още повече продажби – безкрайна въртележка. Сега обаче мерките ще сложат прът в много въртележки и куп бизнесмени ще научат урок за устойчивите бизнес модели...

Освен че колегите ми получиха пълните си заплати за април, ние генерирахме добра печалба за март, което пък ми даде основание веднага да дам втори безплатен месец за българските ни клиенти. Бях обещал, че ако можем да си го позволим, ще го направим.

Следя внимателно поведението на клиентите ни по света и виждам, че не само си плащат навреме за подновяване на услугите, но и мнозина решават да предплатят за повече от една година – 6 % плащат за 2 години, а 2 % плащат за три и повече години. Тези цифри говорят не само за вяра в нас, но и за увереност, че бизнесът им няма да фалира...

На базата на тези наблюдения мога да кажа още отсега, че на първи май ще се случат две неща – първо, че колегите ми ще получат пълните си заплати за май. И второ, че ще бъдем в състояние да дадем и трети безплатен месец на клиентите си в България.

В последните дни наблюдаваме и още едно явление. Без да имаме маркетингов отдел и без да сме похарчили и пет стотинки за реклама, продажбите ни в България бележат ръст. Защо ли? Ами защото четете и споделяте статиите ми, за което благодаря. Случи се и така, че съвсем наскоро, в рамките на 12 месеца, ние подменихме абсолютно всичките си сървъри в САЩ, Хонг Конг и София. Похарчихме над милион и половина долара в тази операция, с което пък оптимизирахме разходите си за наем в дейта центрове от 80 000 долара месечно на под 40 000. Страхотен късмет извадихме с подмяната на машините и местенето в нов дейта център в Хонг Конг. Колегите бяха там точно в промеждутъка между протестите и пандемията. А сега всички сме на сигурно място в домовете си и в следващите две години няма да ни се налага да ходим в командировки и да харчим пари за хардуер.

Но най-голям късмет съм извадил с колегите – всички те биха приели заплатите им да бъдат намалени при нужда, без това да доведе до текучество или намалено качество на работата. Дори сами ми казаха, че ако се налага, например в случай на „бежанска“ вълна от конкурентни нам фирми към нас, мога да върна 40-часовата работна седмица (сега е 32,5 часа).

Аз съм щастлив работодател, защото имам цялата тази съвкупност от благоприятни обстоятелства зад гърба си, и знам, че фирмата ми ще успее да премине през задаващата се буря.