Планетата Земя е била ням свидетел на възхода и упадъка на множество цивилизации. Общото между всички тях е фактът, че без добро централизирано управление (държавност) няма цивилизация. Държавността е компасът на всяко едно общество, благодарение на който обществото може да върви в една обща посока. Без държава, сиреч без закони и механизъм за тяхното спазване и прилагане, бихме живели в анархия, което е най-неефективното и неконструктивното състояние на обществото. И понеже споменах два пъти думата „общество“, тук веднага трябва да цитирам Маргарет Тачър, която в едно свое изказване твърди, че няма такова нещо като общество, а има отделни индивиди и семейства. Без държавност трудно може да съществува общество, защото отделните индивиди и семейства ще бъдат прекалено заети в опазване на живота и имуществото си, и ще гледат всеки непознат с недоверие. Така, ако семейството е основна градивна клетка на обществото (според Аристотел), то държавността и законността са хоросанът, който свързва отделните семейства в общество.

За да се развива една цивилизация, за да има прогрес и градивност, е нужно едно много важно условие – увереност. Увереност на редовия гражданин, че ще доживее до заплата. И увереност, че ще получи възнаграждение за труда си. Увереност, че паричните знаци, които ще получи на края на месеца, ще запазят своята стойност. Увереност на предприемача, че построеното няма да бъде разграбено, и вложението му ще доживее възвръщаемост. Увереност на войника, че държавата ще се погрижи за него и семейството му, докато той брани държавността. Увереност...

Тежка е царската корона. Точно защото от владетелите и управниците се очаква да управляват така, щото държавните дела да вървят добре, и поданиците да живеят с увереност и спокойствие. А те, поданиците, веднъж като свикнат да живеят подредено, сиреч да спазват правилата, от управниците не се иска кой знае колко, за да върви държавата, т.е. тяхната роля в мирно време не изглежда ключова. Няма да посочвам примери, но всеки може да се сети за поне трима настоящи държавни лидери, които изумяват всички със своята ограниченост, но държавите им продължават привидно да се справят добре. Привидно...

Възможно ли е и нашата цивилизация да претърпи упадък? Според мен е напълно възможно и дори в момента сме на крачка от този сценарий. Дори мога да опиша целия процес, стъпка по стъпка и ще бъде логически издържано, но няма да е красиво.

Съвсем не съм единственият, който смята така. Но докато останалите винят нео-либерализма, капитализма, кулинарните девиации, аз имам друга теория. Според мен истинският проблем на нашето съвремие се нарича „партийна система на управление“. Партиите са стълби към властта, а няма индивид, който да се е изкачил до властта по такава стълба и да е пожелал да я ритне. Напротив – партията иска своето. И понеже има и други партии, а партията трябва да спечели и следващите избори, но това струва пари – много пари. Фокусът на новите владетели е изместен в посока благоденствие на партията на първо място, а държавата – тя си функционира. Как може да се циментира властта на една партия? Пари. Пари за следващата предизборна кампания. Много пари. Как? Корупция, обръчи от фирми, машинации. Не говоря за България, а за целия свят. Повсеместно е, но ние вярваме, че не може да съществува демокрация без партийна система. Нищо, че демокрацията е измислена преди 2500 години, а партиите – преди няма и 250...

Свикнали сме с партийната система и сме я приели за задължителен реквизит. Нищо, че вече живеем в информационно общество, и можем да направим така, че да не гласуваме веднъж на няколко години за това коя партия да управлява, а всеки ден реално народът да взема всички решения. Естествено, след като експерти и учени изготвят доклади и запознаят широката общественост с предимствата и недостатъците на всяко „за“ и „против“. Надявам се колегите, които сега изградиха бързо и безплатно всевъзможни системи в помощ на властващите, след кризата да драснат и една системка за референдуми, а математиците, социалните антрополози и социолозите да помислят за алтернатива на сегашната система.
Не, няма да забраняваме партиите, нека хората да се сдружават във всевъзможни партии – на собствениците на покривни тераси, на притежателите на евтини луксозни апартаменти и на каквото им душа пожелае, но на избори да ходят само независими кандидати. Защото вече и домашните ни любимци разбраха, че зависимите не се справят добре.

Знаете ли колко струват партиите на обществото? Колко трилиона харчи светът за издръжка и реклама на партии? Става въпрос за колосални суми. С част от тези пари човечеството можеше да изгради система за здравеопазване, в която десетки милиони високоплатени доктори и сестри да работят сред болничен разкош, регламентирано да отделят 75% от времето си за специализации и самоусъвършенстване и пред кабинетите им да няма никакви опашки. А когато възникне пандемия като сегашната, кривата на заболеваемостта изобщо да не може да докосне тавана на възможностите на здравната система.

Но ще спра с хуленето на статутквото дотук, защото сме в криза. В криза не е конструктивно да се критикуваме, а трябва да работим рамо до рамо, за да излезем от тази каша. Затова днес наредих да бъдат платени едни 169 000 осигуровки за март и април, половината от които са дължими към 25 април, а другата половина - към 25 май.

Малко цифри: ние сме скромен колектив от 50 човека. Изключително ефективни сме и за последните 18 години сме вкарали в България над сто милиона лева от продажба на свой информационен продукт и сме им заплатили корпоративен данък, данък общ доход, данък дивидент, социални, пенсионни и здравни осигуровки. Само здравните осигуровки, които сме платили за последните десет години, са над един милион лева, но аз правя всичко възможно никой от нас да не опира до обществената система на здравеопазване, защото тези хора са ми важни. Два пъти в годината организирам провеждането на профилактични прегледи в офиса. Отделят се 30-60 минути на човек. Обстоен общ и ехографски преглед, ЕКГ, беседа, евентуално назначаване на допълнителни изследвания и последващо лечение и контрол. Плащам го аз, нищо че всеки месец даваме едни 12 000 под формата на здравни осигуровки на държавата.

Доволен ли съм от управляващите? Не, но ето какво ще ви посъветвам в този момент - правете всичко, което поискат от вас, плащайте си данъците и не шмекерувайте, дори помагайте на държавата с каквото можете, защото освен, че е отслабена, много отслабена, тя е нещо, без което не можем.

Колкото по-бързо излезем от тази каша, толкова по-скоро ще имаме възможността да анализираме на спокойствие грешките и да ги коригираме. И на вас ли ви е писнало от фразата „Другите държавни лидери ни дават за пример“? Аз пък мечтая за времето, когато не управниците на другите държави, а техните народи ще ни дават за пример.

Но сега, днес, нека всеки, който е в състояние, да плати дължимите данъци и налози. Който може, нека да дари време и средства за медиците ни и за всички в нужда. Не, не го правите за „онези“ - тяхната песен е изпята, правите го за държавата България, а тя определено има бъдеще и всичко ще бъде наред!