Нова Страница - блог на Димитър Димитров

От 15 години се грижа за ...

Dimitar Dimitrov 02/04/2020 16:36:03
От 15 години се грижа за трикилометров участък от път, който се намира в селце, което имало нещастието да попада в община, чийто кмет твърди, че държава няма, и се държи като феодален владетел. Тази част на селото биваше откъсната от света след всеки снеговалеж или по-обилен дъжд и над 80 човека се превръщаха в заложници на безхаберно управление. В същото време на отсрещния рид, където се намира самотната вила на същия този кмет, течеше асфалтиране по проект „Красива България“....

Когато видях това, отидох в кметството и потърсих обяснение от кмета. Той каза, че там се асфалтира, защото „така били решили“, а за нашия път няма пари. Попитах го каква е логиката да се асфалтират километри път заради две къщи, а там, където живеят десетки хора, да не е сложена дори една ръчна количка инертни материали. Отговорът беше, че нямало пари, а когато споменах думата „държава“, чух следната наглост:

Каква държава БЕ, ти от Луната ли си паднал!? Държава нЕма, запомни, момче! Държава нЕма!“

Тогава, през 2005 година, закупих строителна техника, както и 9000 тона каменна фракция, и ремонтирах пътя, изкопах канавки, дори асфалтирах част от него, а през зимите го почиствам. Когато през октомври миналата година възмутени съселяни ми съобщиха, че кметът събрал бабите на предизборен митинг и им казал, че той е ремонтирал този път, аз не се изненадах изобщо.
Дори няма да се изненадам, ако е изписал едни двеста хиляди лева за ремонта му – дори да направят проверка, ще видят, че пътят наистина е ремонтиран. И на никого няма да му хрумне, че не кметът, а извънземните са дошли от Луната и са извършили ремонта.

И днес, както винаги, станах по тъмно и почистих пътя, както и отклоненията към сгушените сред хълмовете махали. Когато минавам покрай къщи с пушещи комини, виждам очите на хората, които надничат през прозорците, и това ме зарежда с достатъчно енергия, за да продължавам да го правя. Веднъж един човек излезе от къщата си и застана на пътя ми. Спрях, слязох от машината и го приближих, за да разбера какво иска да ми каже. Едва тогава видях, че той държеше в ръцете си захабена картичка с репродукция на икона. Подаде ми иконата и ме благослови. Това е единственото заплащане, което някога съм получавал за снегопочистването, но за мен е по-ценно от парите, които неизвестна на мен фирма получава от кметството за нещо, което друг извършва.

Репликата на Самарското знаме върху снегопочистващата ни техника е съобразено с твърдението на кмета, но и олицетворява желанието ми един ден наистина да имаме държава.