Нова Страница - блог на Димитър Димитров

Бях на десет, когато се разболях ...

Dimitar Dimitrov 15/12/2020 22:14:19
Бях на десет, когато се разболях сериозно за пръв път в живота си. Ако не се смята дребната шарка, когато бях на пет. Този път беше двойна бронхопневмония. Започна с висока температура, отпадналост, възпалено гърло и кашлица, а на третия ден вече се задушавах.

Майка ми се обади на Бърза помощ и когато дойде доктор, аз вече се гърчех от липса на кислород. Дишах с все сила, но усещах, че се задушавам. Започнах да губя съзнание. Усетих как докторът се надвеси над мен, преслуша гърдите ми, след това ме изправи, за да преслуша и от другата страна – не беше никак трудно, защото бях слаботелесен. Буквално. Тежах 26 килограма, когато бях на десет... А аз продължавах да се боря за всяка глътка въздух. Предписа амопен и витамини. Каза на майка ми, че съм с двойна бронхопневмония и затова не ми достига въздух. И че ако изкарам тази нощ, ще прескоча. Бях прекалено концентриран в опитите да си набавя нужния кислород и не можех да реагирам по никакъв начин на казаното от него.

Прескочих. Но никога няма да забравя измамното усещане, че дишаш, а в същото време се задушаваш и гаснеш. Никой не си направи труда да ми даде кислород. Днес малка бутилка с кислород стои до трите 3-литрови пожарогасителя в автомобила ми. За пожарогасителите – друг път.

В днешни дни във фирмата ни разполагаме с бутилки с кислород, а също и с кислородни концентратори. За всеки случай. Като таблетките с йод, противогазите, запасите от храни, бутилирана вода и всичко останало.

Covid-19 дойде и тези уреди влязоха в употреба. За съжаление, на това не му се вижда краят и преди дни се наложи да поръчам още един концентратор, защото всичките ни налични вече са заети. Наложи се да откажа на две запитвания от непознати за помощ с такъв уред и преди дни поръчах още един. Той пристигна в понеделник и когато вчера друг непознат поиска помощ от мен, аз нямаше как да откажа. Човекът дойде в офиса ни и взе все още неразпечатания уред. А аз позвъних на фирмата, доставила ни последния концентратор, благодарих за доставката и обясних, че желая да поръчам още два броя, защото не съм могъл да откажа на непознат и сега пак нямаме нито един резервен. Реакцията на жената от другата страна на линията ме изненада:

- Вие да не би да сте онзи Димитър Димитров? Ние също Ви следваме в социалната мрежа. Ще направим всичко възможно да доставим уредите бързо.

В днешни дни фирмите, които доставят медицински изделия, едва ли имат нужда от каквато и да било реклама – вероятно не смогват с доставките, но ще спомена поименно този доставчик: http://www.medmagbg.com гр. Варна.

А вие, ако имате свободен кислороден концентратор, не бъдете егоисти и намерете някого, който се нуждае от него в момента. И не се притеснявайте, че вие самите можете да останете без кислород в случай на нужда – човешката солидарност е по-заразна от някакъв си вирус.

ВНИМАНИЕ: Кислородната терапия да се провежда само след консултация с лекар!