Нова Страница - блог на Димитър Димитров

Утре светът ще отбележи международния ден ...

Dimitar Dimitrov 08/12/2020 09:10:15
Утре светът ще отбележи международния ден за борба с корупцията, провъзгласен с резолюция на Общото събрание на ООН през 2003 г.

България е най-засегнатата от корупцията страна в Европа и това е видно накъдето и да погледнем. Тук този ден никой не го отбелязва – в къщата на обесения не било прилично да се говори за въже.

Сега обаче ще споделя защо според мен сме на този хал. За корупцията по високите етажи и защо обществото ни не може да се отърве от тази болест. За некадърното управление, равносилно на широкомащабен саботаж. Но първо ще разкажа една история от реалния живот.

Исках да инвестирам в изграждане на предприятие в една много бедна българска община. Толкова бедна, че кметството на общината се явява най-големият работодател там.
Нужна ми беше обаче земя. Частната в района я изкупих, но не беше достатъчна и затова входирах писмо за инвестиционно намерение в кметството на общината. Обявих, че желая да инвестирам четири милиона лева, половината от тях в земя, за изграждане на предприятие, което ще създаде работа за петдесет човека.

Напуснах сградата на общината с входящия номер в ръка и започнах да чакам. Месец, два, пет – нищо. Никаква реакция. След половин година позвъних на кмета и го попитах дали общината има някаква позиция по моето инвестиционно намерение. Тогава той каза:

- Виж какво, ти си интелигентно момче и трябва да знаеш, че такива неща не се уговарят по телефона. Ела тук, в кметството, да се разберем.

Т.е. той ми каза, че писменото ми предложение няма да получи писмен отговор, а трябва да се видим на четири очи, за да ми каже ще ли ми продаде едни декари с тръни, или не, и при какви условия. Това не е нормално и аз уведомих съответните органи, че този кмет на община иска да си говорим на четири очи относно инвестиционното ми намерение за четири милиона лева.

Поканиха ме на среща, където ми обясниха, че по една или друга причина всичките им разработки по отношение на този кмет пропадали обикновено на ниво „прокуратура“ или „съд“, затова те били приели поредната възможност много лично. Попитаха ме дали съм съгласен да отида с „бръмбар“ на срещата, след което ми обясниха, че трябва да изчакат за разрешение за ползване на СРС и от мен се иска да отлагам срещата до получаването на надлежното разрешение. Казаха, че ако все пак реша да се откажа, няма да се сърдят.

Животът си течеше и след около месец получих позвъняване, че най-сетне е получено онова разрешение. Обадих се на кмета, разбрахме се в кой ден и час да го посетя, след което информирах хората от МВР. Рано, в уречения ден, в сградата на местното РПУ хората от СДОТО монтираха устройството във връхната ми дреха и поехме към кметството на онази община.

Влязох в общината, представих се на охраната и ме упътиха как да стигна до канцеларията на кмета. Там, докато секретарката ме посрещаше и аз затварях вратата зад гърба си, чух как в коридора зад мен се разигра следната сценка – един мъж се провикна към някого в другия край на коридора, а една госпожа със строг глас му се скара:

- Тихо! Записват ни!

Излишно е да споменавам как се разви срещата – кметът, който иначе е циник, говореше като пред общото събрание на ООН. Защото знаеше, че го записват... Днес, години по-късно, кметството в онази община продължава да бъде най-големият работодател там, а аз не построих онова предприятие. Вместо това си купих имоти в София, които отдавам под наем. И не давам пет пари дали държавата ще ми плаща пенсия, когато остарея, или как ще се развива бизнесът ми. Не си хабя нервите и с още 50 служители. Въобще голяма услуга ми направи този кмет. Вярвам, че така е било писано, и е за добро. Но за това – по-късно.

Как кметът е разбрал, че го подслушват, след като знаеха само няколко човека – началството на местното РПУ, някой в съда, издал разрешението за ползване на СРС, плюс няколко служители на СДОТО в далечна София?

Роднинска връзка или приятелство с някого от изброените, който е пропуснал да си даде самоотвод поради конфликт на интереси? Голям ли е шансът за такова стечение на обстоятелствата, при условие че всички действащи лица са от областен град и столицата, а онзи кмет кметува в малка селска община? Много са ми интересни процесите в нашата държава. Защото ме засягат пряко. Децата и внуците ми също са орисани да живеят в България. Аз не бих казал на детето си: „Бягай далеч, сине, тук няма бъдеще!“. По-скоро ще разчистя това, което не ми харесва. Съветвам и вас да правите същото. Така, притеснен за бъдещето на страната ни, започнах проактивно да събирам нужната ми информация и да се ориентирам кой кой е, как и за какво се бори в тази държава. С пари и време това е лесно.

Разбрах много неща.

И ето какво видях. Партиите. Не кметът, а Партията си купува разследващи полицаи, прокурори и съдии. Това са не просто утъпкани пътеки, а излъскани до блясък релси. Нуждата на партиите от много пари в борбата им за власт подхранва корупцията до чудовищни размери. Държавното управление отдавна се е превърнало в многомилиардна индустрия за политиците и никой не смее да сложи прът в колелата на тази машина.

Преди да продължа, ще направя едно уточнение. Животът ме научи да меря сто пъти, преди да режа. Затова преди да си позволя да говоря по темата, изчетох всички научни публикации на тема „непартийна демокрация“. Както от български, така и от чужди автори. Някои смятат, че демокрация без партии е невъзможна. Че само партиите можели да осигурят представителност на всички групи от населението. И знам много добре каква ще бъде реакцията срещу това, което ще кажа днес. Знам обаче докъде ни докара партийната система, и виждам накъде са ни подкарали. И точно затова направих осъзнат избор. Ето какво виждам аз:

Да припомня – демокрацията е позната дори на древните шумери, а партийната система на управление е само на 300 години.

Ще го кажа и на ИТ жаргон – партийната система е трик (hack)за играта, наречена „Демокрация“ - как да се играе на демокрация с недемократични средства и да се вади облага от това. Затова предлагам да напишем поправка (patch), с която да закърпим тази „дупка“ веднъж и завинаги.

Добре, да си зададем следния въпрос: има ли партия, която би се отказала от спечелването на абсолютно мнозинство? И ако/като спечели 99.9% мнозинство, какво ще прави партията, т.е. Нейният лидер, с нас и с държавата? Разбира се, че ще прави каквото си пожелае – това се случва и сега. Защото идеята цялата власт да е съсредоточена в един човек е сбъркана. Аз не искам да имаме министър-председател и президент в досегашния смисъл, но това – по късно.

Има ли някой, който да не смята, че хипотезата една партия да получи 100% мнозинство е пагубна за демокрацията? Вярвам, че няма, с изключение на няколко човека в тази държава.

Тогава да преминем към следващата хипотеза: Две или три основни партии, при което едната има да речем 51%. Този филм го гледаме вече 30 години. И ето какво се случва: за партийните люде всичко под 99.9% е крехко мнозинство и те започват да се притесняват дали ще спечелят и следващите избори. Това притеснение се споделя и предава и към останалите функционери и членове на партията: „Ами сега? Какво да правим? За избори са нужни пари, много пари!“. За последните избори в САЩ се похарчили 14 милиарда долара. Това е нищо, ако се сметне на калпак в сравнение с изборите тук. Откъде обаче партиите събират тези пари за предизборни кампании? От партийни субсидии ли? Или от далавери с обществени поръчки, от развързване на народната кесия при извънредни ситуации, от еврофондове, грантове, дървесина, подкупи, чадъри над мафиотски структури, дарения от фирми на техни хора...

И фокусът на тези хора се измества – от изпълнението на обещанията към избирателите и дълга към Отечеството към бетониране на ръководната роля на партията и към личната облага – защото не се знае дали ще има следващ мандат.

Затова при сегашната система на управление ние никога няма да преборим корупцията. И винаги ще ни управляват хора със съмнителни качества, но верни на Партията и Вожда.

Какво да направим?

Вземете една тояга и опитайте да прогоните многоброен клан от хиени, който е зает с разфасоването на все още топъл слон. Искате ли да опитате? Бързате, нямате време, разбирам... Затова и честните полицаи, прокурори и съдии, а вярвам, че те са огромно мнозинство, не желаят да набият корупцията и престъпността по високите етажи. Защото знаят, че срещу това не се рита.

Как можем да излезем от този порочен кръг?

Ето как си представям решението на проблема с партийната система на управление в България. Парадоксално е, но ще е нужна... партия. Партия – еднодневка. Целта на това сдружение ще е само една – да спечели убедително мнозинство в следващите парламентарни избори, след което да свика веднага избори за ВНС с цел промени в Конституцията, да спечели и тях, а в деня на откриването на ВНС да гласува две промени в Конституцията, преди да свика нови избори и да се саморазпусне:

1. Партии и сдружения да не могат да участват в каквито и да било избори и управление. Това право да бъде запазено само за НЕЗАВИСИМИ кандидати – отделни граждани, избрани от техните съграждани по общини. Да се гласува за 240 народни представители.

2. Управляващ орган на бъдеща България: Да няма министър-председател. Вместо това Народното събрание чрез гласуване, или пък чрез конкурс-състезание, да излъчи измежду народните представители 25 (или друг нечетен брой) човека, които ще изпълняват функцията на правителство. На мястото на всеки излъчен член на правителството в Народното събрание да влиза следващият в класирането от съответния избирателен район. Да, двадесет и пет човека. Това е държава, не джипка - абсурдно е да се управлява от един и всички да зависим от настроенията, прищевките, вълненията и „капацитета“ на този един човек. Работното място на депутатите ще бъде преди всичко по местоживеене, дистанционно, а това на правителството - в оперативен център, подобен на център за управление на космически полети, където колектив от равнопоставени, спокойни и уравновесени хора, лишени от мания за величие и от каквито и да било зависимости, обединени единствено от любовта си към майка България, преценяват трезво всеки отделен ход и контролират полета ѝ. А трябва наистина да летим, за да настигнем и изпреварим останалия свят.

Няма да има министри в сегашния смисъл – сега министрите са просто политкомисари, избрани - или дори намерени, под път и над път от министър-председателя. Според мен министерствата трябва да се ръководят от хора с голям стаж и опит в съответната система. Министерствата нямат нужда от политкомисари - фигурата на политкомисаря е недоразумение и е въпрос на време и осъзнаване да се превърне в отживелица.

Въпросната партия-еднодневка ще се отличава от сегашните партии не само по това, че иска да ги натика в миша дупка завинаги и самата да се разпусне след това, но и по едно много съществено нещо – тя няма да има платформа. Единствената платформа на тази партия ще бъде „Промяна в дизайна на системата за управление“, а след това представителите на народа, не на партиите, ще вземат решения какъв курс ще поеме България по всеки един въпрос.

Само си представете следното:

1. Народните представители няма да се делят на управляващи и опозиция – всички до един ще бъдат управляващи с равни права. И всеки ще гласува по съвест, не по задължение към партията си. Никакви парламентарни групи. Ако пък някой се опита да прокара някаква безумна идея, всички ще бъдат опозиция.

2. Да, ще има дебати в парламента, но не в сегашния им вид. Ако сегашното „едните напук на другите“ може да се нарече конструктивен дебат. Едва тогава надписът на фасадата „Съединението прави силата“ няма да стои лицемерно. И едва тогава една сграда с право ще бъде наричана „бившият партиен дом“. Защото тя сега продължава да бъде партиен дом – но вече не на една, а на няколко партии, които пък се чувстват в Народното събрание като у дома си, та вече и присъствието на журналистите ги дразни.

3. Сега, ако някой иска да си купи лоби, се обръща, директно или през прокси, към ръководството на някоя парламентарно представена партия. И си купува 20-30-100 гласа. При безпартиен парламент мога само да му пожелая успех с подобно начинание. С усмивка.

4. Представете си парламент от 240 независими кандидати. И нито един зависим. Можем да го постигнем. Ако сегашните управляващи решат да свикат избори за Велико народно събрание, ще помогнат много в тази посока, спестявайки ни още едни парламентарни избори.

5. Предизборните кампании няма да гълтат пари за реклама. Всеки избирателен район ще си избира свои представители измежду жителите на общините, където всеки знае кой кой е. Нужна ли е реклама там, където всички се познават? Когато си купувате рекламирана стока, рекламата я плащате вие. Иска ли някой да плати тоновете предизборни плакати, часовете телевизионна и радио реклама, хонорарите на PR специалисти и заплатите на антуража на партийните величия? Искате ли да плащаме с лихвите даренията от фирми към партиите?

6. Правоохранителните органи няма да се борят срещу мощни партийни чадъри. Когато някой сгази лука, просто ще си носи последиците съгласно Наказателния кодекс. Едва тогава ще има смисъл да изградим модерна Агенция/Комисия срещу корупцията. Едва тогава прокуратурата ще може да разследва свободно хиляди престъпления - не бива да позволим виновните да останат ненаказани поради изтичане на давност.

7. Няма да има място за балансьори в бъдещия парламент. Не се балансира мултиполярна (Х 240) система. Край на този алъш-вериш.

8. Стига със залитанията „Ние сме със САЩ, вие сте с Русия“. Попитайте 240 независими парламентаристи и най-вероятно ще изберем неутралитет пред навеждане пред едните или другите. В момента управляващите се навеждат както пред едните, така и пред другите. Това няма да завърши добре за нас. Ето един пример: управляващите се кълнат, че няма руско участие в изграждането на онзи газопровод. Но на какво съм свидетел аз: споменах, че съм собственик на имоти в София, които отдавам под наем. Та дойдоха при мен едни руски граждани през февруари и ми казаха: „Ние сме голяма руска газова компания и искаме да наемем 40 апартамента за наши служители, тъй като ще изграждаме газопровод в България. Колко апартамента в онази луксозна сграда можете да ни отдадете под наем?“. Не се пазариха изобщо (познайте кой ще плати целия масраф накрая) и сега генералният директор на тази руска газова компания ми е квартирант и съсед при посещенията си в България. На кого да вярвам аз – на думите на управляващите или на 1600-те евро наем, които ми плащат руснаците за апартамент с прекрасна гледка над София всеки месец? А замислят ли се управляващите, че чуждите разузнавателни служби не спят и че са наясно с игричките им? И че както сме предплатили онези изтребители - поредното ни навеждане, утре Конгресът на САЩ може да ни вкара в забранителен списък за доставка на оръжие? Заради навеждането ни и в други посоки... И после трябва да влизаме в обяснителен режим, че до 2021 ни е управлявало някакво недоразумение.

9. Огромният партиен апарат на всевъзможните партии и партийки ще се окаже излишен и ще се насочи към реалната икономика вместо да бъде на хранилка към нея.

Всеки може да седне насаме със себе си и да допише мислено още много ползи от премахването на партийната система на управление.

Много хора ми задават един и същи въпрос – дали бих желал да вляза в политиката. Те очевидно смятат, че след като успявам да се грижа добре за колегите и семейството си, вероятно бих се погрижил и за още хора.

Ето какво е мнението ми по този въпрос – време е не само аз, но всички – абсолютно всички, да влезем в политиката. Нещо като всенародна мобилизация. Това, уважаеми, което е надробено през последните десетилетия, не може да бъде изринато от един, сто или хиляда човека. Трябва всички да запретнем ръкави и колкото и да е непривлекателна тази работа, в следващите няколко месеца да изчистим и подредим страната си.

И едно важно уточнение: аз съм предприемач и нямам никакво намерение да си сменя професията. Никога не бих се съгласил да работя държавна работа, нито бих се кандидатирал в каквито и да било избори. Не само защото заплатата ми в частната ми фирма е по-висока от тази на президента и цялото правителство взети заедно, а защото вярвам, че съм и ще бъда най-полезен за страната си на сегашната ми позиция – като работодател, данъкоплатец и независим гражданин. Бих помогнал обаче всячески – с идеи, с организационна работа, с финансиране, с предоставяне на помещения, с работа като доброволец, за основаването на гражданско движение, което да обедини усилията на всички български граждани и да спаси България от лапите на корупцията.

А вие, бихте ли влезли в политиката? По същество: нужни са два милиона гласове и малко организационна работа. За да не се срамуваме пред децата си.

И още нещо – не виждам абсолютно никакъв смисъл от каквито и да било протести. През март ЦИК няма да се интересува колко пъти сте мръзнали по площадите и с колко хранителни продукти сте светотатствали там, а ще брои гласове. Ще бъде напълно достатъчно, ако просто помогнете за популяризирането на бъдещото движение за непартийна демокрация сред вашите близки и познати и ако гласувате за него.

Тук ще цитирам думите на Джак Ма, най-богатия човек в Азия: „Общото между всички бедни хора е, че целият им живот минава в чакане.“

Не чакахме ли достатъчно, или да ви попитам пак след още тридесет години?