Нова Страница - блог на Димитър Димитров

Заради нуждата от самоизолация прекарахме последните ...

Dimitar Dimitrov 13/05/2020 20:55:23
Заради нуждата от самоизолация прекарахме последните два месеца на село. Там се трудят девет работници и трябваше да въведа строги противоепидемични мерки – извадих защитни средства и дезинфектанти от резерва, инструктирах хората и преразпределих задълженията по зони. Моите зони включваха грижа за овцете, кокошките и парника. Съответно само аз извършвах тези дейности в последните два месеца – хранене, почистване, събиране на яйца... Когато ми се обади ветеринарят, че ще идва да имунизира овцете и да им взима кръвни проби, той ме помоли да осигуря достатъчно хора, които да държат овена, защото „миналата година приключението било пълно“. Казах му, че няма да има проблеми, и той се изненада, когато дойде, и при животните бях само аз. Но този път нямаше никакви проблеми – овенът, вече на две години, не можа дори да трепне по време на процедурите. Накрая ветеринарят два пъти ме питаше дали аз съм Димитър. Сигурно си е представял, че Димитър е някакъв издокаран младеж с очилца и таблет...

Двата месеца изминаха много бързо и трябваше да отидем в София заради имунизациите на детето. Едва тогава си дадох сметка, че съм спестявал много време на колегите на обекта, като съм поел грижата за животните. А сега те трябва да вършат и това, докато имат страшно много други задачи. По тази причина реших да намеря хора, евентуално семейство, които да се грижат за животните, а също да помагат в оранжерията и градината. Ние разполагаме с всякаква техника, както и с механизатори, но в селското стопанство има много дейности, които изискват човешка ръка...

Там имаме една свободна къща, изградена на модулен принцип от контейнери. През 2009, докато чаках разни подизпълнители да се натуткат с къщата, закупих жилищни контейнери, направих покрив, пристроих остъклена веранда и се получи прилична къщичка за живеене за няма и един месец. А докато подизпълнителите разиграваха „Баш майстора” и „Топло“, аз живях три години в контейнерната къщичка.

Та седнах онази вечер и драснах кратка обява за работа. Не очаквах кой знае какъв интерес, защото Еремия е затънтено място, а селскостопанската работа е непрестижна и непривлекателна. 1300 лева брутна заплата не е кой знае какво, но реших да не се изхвърлям с по-висока сума и спестих обяснението, че заплатите на останалите работници на обекта са между 1300 и 2500 според възможностите и отношението към работата, че изплащам и детски надбавки в размер на 100 лева за едно дете, 300 (общо) за две, 600 за три и така нататък.

Публикувах обявата, загасих компютъра, вече беше единадесет часа вечерта, полях растенията около басейна, включително многото контейнери с разсад. Отделих още един час да почистя из къщата, защото от година и половина нямаме домашна помощница. Последната не се справяше никак добре, а когато я уволних, тя забрави да върне служебния автомобил, който ѝ бяхме осигурили, написа жалби срещу мен до Инспекция по труда и полицията и продължи да бъде стожер на морала в Радомир. А на мен все не ми остава време да изпратя документите на автомобила в прокуратурата по местоживеене на дамата с кратко обяснение на случая и молба те да преценят какво да правят...

Легнах си към един и половина, а когато се събудих в шест, Фейсбук акаунтът ми се пукаше по шевовете от съобщения от непознати – безброй хора искаха тази работа!

Притесних се. Бързо отворих обявата и проверих онази цифра, да не би да съм написал 13 000 вместо 1300. Не, нямаше грешка. Не разбирах какво е предизвикало този небивал интерес. Изведнъж всички искат да живеят в Еремия, да плевят пипер, да колтучат домати и да хранят кокошки? Аз съм активен във Фейсбук съвсем отскоро и нямам дори и десет хиляди последователи – едва ли много хора са видели тази обява. Как тогава 1500 от няма и десет хиляди искат тази работа? Започнах да чета съобщенията - та повечето от тези хора имат дом и работа. При това мнозина имат много престижни професии, а голяма част от желаещите дори живеят в чужбина! Вече трети ден продължавам да чета историите на стотици непознати и не спирам да мисля какво породи този феномен.

Едно е ясно – всичките тези хора искат да избягат от нещо. Искат и сигурност, явно в момента я нямат...

Тъжното е, че при толкова кандидати и само две позиции - за семейство, огромен брой хора ще бъдат разочаровани, а аз не искам да разочаровам никого. Вероятно, ако успея да разбера от какво искат да избягат тези хора и кое ги кара да се чувстват несигурни за бъдещето си, и им посоча някаква алтернатива, няма да има натъжени.

Защо толкова хора имат нужда от бягство? Вероятно това не е ново явление и сигурно Терминал 2 е изпълнявал тази функция досега, а днес границите са затворени и моето предложение е нещо като Терминал 3. Но защо тогава има и много кандидатури на хора от чужбина? Има поне двадесет двойки от чужбина, в които съпругът е чужденец, а жената – българка. И изведнъж и те искат в... Еремия.

Продължавам да чета историите на тези хора и не спирам да мисля. Очаквайте продължение.