Нова Страница - блог на Димитър Димитров

София, 30 септември, 1858 година, по ...

Dimitar Dimitrov 19/05/2020 05:38:48
София, 30 септември, 1858 година, по обед. Полуслепият мюезин на джамията „Баш чешме“ беше подранил и тъкмо се канеше да се качи в минарето за обедния езан, когато се чу силен тътен и земята заподскача нагоре-надолу, при което тутакси той се намери седнал, докато отвсякъде се чуваха грохот и писъци на уплашени до смърт хора. Мъжът, протегнал ръце към небето и молещ Аллах за милост, не можа да види как минарето се прекърши и върхът му се заби във викалото, точно в мястото, на което той пееше няколко пъти на ден. Трусът продължи над три минути, през които 19 от 24-те джамии на София останаха без минарета, а сводът на новостроящата се катедрала „Света Неделя“ затрупа един от майсторите... Жителите на София, които вече бяха претръпнали от опустошенията на чумната епидемия само година по-рано, приеха поредното божие наказание стоически и бързаха да поправят домовете си преди зимата, но скоро разбраха, че това е невъзможно: вторичните трусове продължиха през цялата зима и се превърнаха в ежедневие. Когато зимата беше в стихията си и лед скова земята, възрастните хора се възмущаваха, че очаквали земята да се кротне, когато се вкочани от мраз, но това не се случило...

Разказах го от първо лице не защото си пия редовно еликсира за вечна младост, а за да ви напомня, че за геологията 162 години са просто един миг и не бива да очакваме нещо там, долу, да се е променило.

Ако възкресим героя на разказа ми днес и той прогледне и види как сме застроили София сега, ще извика уплашено, ще притича към някое незастроено място за всеки случай, след което ще се моли дълго и горещо. За всички нас. Защото не вземаме науката история насериозно. Защото си мислим, че такива неща на нас няма да ни се случат. Защото...

Но да ви върна в днешно време. В последните месеци българското правителство реши да превърне една изоставена и рушаща се от десетилетия високоетажна структура в... детска болница. Тук конструктори и всякакви специалисти могат да спорят дълго. Ще се намерят такива, които ще изчислят, че тази конструкция, в този си вид, отговаря на съществуващите норми и стандарти, но дали натрупаните към този момент напрежения дълбоко под София ги е еня какви са тези норми?

И още нещо – болниците, заводите, гарите, летищата, не са просто едни сгради, те са живи, много сложни процеси, за чиято сложност непрофесионалистите в конкретна област нямат дори бегла представа. Всеки такъв жив процес има своята специфика.

Господа политици, така не се прави болница. Нищо не се прави така. За да построите болница, първо са нужни доктори. Преди проектантите и строителите. Доктори, запознати с процеса, които да напишат спецификацията от тяхната гледна точка – колко и какви отделения, с какви и колко помещения, с какъв капацитет, с какви хоризонтални и вертикални комуникации (пътнически и товарни асансьори, стълбища, отделни коридори за различните потоци) между тях. Едва след това ще дойдат проектантите и ще превърнат тази спецификация в проект. Най-вероятно онзи 30-годишен паметник на лошото планиране няма да може да се впише в заданието. Сега ви е изгодно, че онзи протест бил организиран от ваш колега/конкурент, който бил злоупотребил с партийни субсидии. Но да ви кажа честно, обективно погледнато, тази (евентуална) злоупотреба може да се окаже най-ефективното разходване на партийни субсидии досега изобщо – ето, поне един човек е подобрил качеството си на живот. Защото останалите десетки и стотици милиони левове партийни субсидии не са подобрили качеството на живот на никого, а напротив – вгорчили са живота на цяла една нация.
Докато вие си играехте на демокрация, България остана без деца. Нека да съборим онази старина и да построим нова, модерна педиатрична болница.