Работех в градината миналата събота и слушах радио. Вървеше предаване, посветено на споровете между България и Република Северна Македония относно историята и езика.
В дискусията се включиха журналисти и историци както от България, така и от Северна Македония.
Нямаше нужда от превод в ефир. Слушах и това по-скоро ми напомняше на роднински спор относно някаква стара разпра.
Мислех си за историята, за грешките на тогавашната българска държава и изведнъж се сетих как в днешните трудни времена реших да помогна на всичките ни български клиенти, като им дам три месеца безплатна услуга, а забравих за нашите съседи в Северна Македония, оставяйки ги в графата „други“. А имам много приятели там и ги чувствам като наши братя и сестри, затова реших да поправя грешката си още сега, като направя същото и за тях.
Не обичам споровете и нямам намерение да споря с никого на тема „история“. Колкото и да ровим в миналото, няма как да го променим. Това, което можем да променим обаче, е настоящето и бъдещето. Не със спорове, сила, изнудване и пазарлъци, а с малки жестове като този.