Кой трябвало да плаща на служителите първия ден от болничните?

Никой не е застрахован от боледуване – може да се случи на всекиго. Ще се съгласите, че възможността за боледуване представлява риск по смисъла на застраховането. Можете ли да се застраховате срещу риск от боледуване? Разбира се! Това е работа на застрахователите. Държавата също се опитва да се прави на застраховател. Но да се върнем на професионалистите - един добър застраховател може да ви продаде застраховка срещу всякакви рискове – смърт, увреждане, болест... Вашето тяло си е ваше и можете да си го застраховате, а ако се случи някакво неблагополучие, ще бъдете обезщетени.

Добре де, аз мога ли да застраховам в своя полза моите колеги срещу болест? Разбира се, че не мога, що за глупав въпрос! Защо не мога – защото моите колеги не са моя собственост. Е, като не са моя собственост и няма аз да получа евентуалното застрахователно обезщетение, защо държавата ме кара аз да плащам солидарно тяхната застраховка (здравни осигуровки)? И като не са моя собственост, но ще накажете мен, ако се разболеят, аз мога ли да им забраня да пушат, да спят отвити или да вдигат тежки предмети вкъщи? А мога ли да ги задължа да правят безопасен секс и да си мият зъбите вечер? Разбира се, че не мога. Значи ще ме накажат за настъпването на събитие, което нито мога, нито имам право да предотвратя? Тогава излиза, че е наказуемо да даваш работа на хората...

А също искам да попитам защо след като някой е платил нечия застраховка и настъпи застрахователно събитие, в случая – временна нетрудоспособност, държавата – застраховател дава заден ход относно обезщетението за първите три дни?

Дори на мутрите, когато се правеха на застрахователи, не им бяха хрумвали такива схеми. Или мутрите са еволюирали в наглостта си и сега се правят на държава?