Нова Страница - блог на Димитър Димитров

Вече и децата разбраха за драмата ...

Dimitar Dimitrov 26/11/2019 20:03:21
Вече и децата разбраха за драмата с първите три дни от отпуска по болест, а много работодатели имат какво да кажат по темата – почти във всеки колектив се намира човек, който редовно боледува по три дни, а работодателят не може да направи почти нищо – законите в България защитават служителите, а работодателите са лоши по презумпция.

Преди години наех двама работници, млади хора. Те трябваше да работят в екип по определен проект. За целта закупих и десетки тонове материали за изпълнението на този проект. В случая – стоманени профили. Те бяха заскладени на открито, но това не беше проблем, защото се очакваше да бъдат вложени в изделия в кратки срокове, а изделията – боядисани.

Знаете обаче, че където са намесени хора, може да се случат неблагополучия със сроковете. Тези млади хора започнаха да боледуват много често, по всевъзможни причини. И само гинеколог не беше подписвал болничните им листове, а тоновете профили ръждясаха. В крайна сметка ми се наложи да съкратя това звено и в следващите месеци дори не исках да мисля за търсене на други работници. Но този проект ми е важен и накрая намерих свестни хора, които се справят чудесно. И въпреки че биха могли да бъдат бащи на онези болнави младежи, не боледуват изобщо.

Имаше обаче един проблем – трябваше да почистим хиляди ръждиви профили. Не просто ръждиви, а ръждиви до безобразие – стоят на открито от две години. Всеки проблем си има решение, просто трябваше да избера дали да ползваме преобразувател на ръжда – в случая стотици литри химикал, или система за почистване на повърхности посредством струя: един работник се облича като космонавт и обстрелва ръждивата повърхност със струя от пясък или стоманени топчета, а ако насочи това в грешната посока, може да отреже нечий крайник или директно да убие някого...

Аз, като работодател, нося отговорност за своите служители и не бих им причинил това. Нося и отговорност за околната среда. Затова реших да ползвам не толкова ефективен, но безопасен и щадящ околната средна метод. Закупих една метална тръба с голям диаметър и проектирах стойка и оси, на които да бъде закрепена тази тръба. Двата й края щяха да бъдат запушени, вътре се вкарва пясък, поставя се един ръждив профил и се пуска той да се върти вътре, а след минути пясъкът ще е изтрил ръждата от външната страна на профила. Тази задача щеше да се върши между другото – през половин час се изважда почистеният профил и се слага пореден ръждив такъв.

Малък електромотор щеше да задвижва това, а трансмисия щеше да преобразува високите обороти и ниската мощност в ниски обороти и висока мощност. Разполагаме с всякакви части и компоненти и това можехме да го проектираме и сглобим за часове. Но когато си представих как ще се държи тази система при натискане на бутона „стоп“, това не ми хареса изобщо. Моторът спира, трансмисията зацепва, но инерционните сили се опитват да продължат въртенето на тръбата. И тази малка трансмисия ще се разбие след има-няма сто спирания... Подобен би бил и проблемът при стартиране.

Затова реших да не слагам нито електромотор, нито трансмисия. На онзи хълм духа почти непрекъснато – ще сложа някакви лопатки на тази тръба и вятърът ще я върти. Това означаваше, че вместо да разположа тръбата ниско над земята, просто трябва да я „вдигна“ на около метър, за да има място за лопатките. Което пък щеше да бъде по-ергономично – няма да се налага да клякаме, за да слагаме и вадим железа от тръбата. Добре де, ама така и така ще слагам лопатки, вероятно в средата на тази тръба, за да бъде по-малко усукването, но една тръба с лопатки в средата ще изглежда много смешно, защо да не изградя турбина около тази тръба заради естетиката. И като ще разкроявам дискове за скелета на тази турбина, а листовете ламарина са ни с широчина 2 метра, защо да не направя турбината с диаметър 2 метра?
Речено – сторено. Проектирахме елементите на турбината, изрязахме ги, валовахме лопатките, събрахме всичко това, изкарахме турбината навън и както си беше на камиона, монтирахме уред, с който да изследваме каква енергия би давала тя при текущи стойности на скоростта на вятъра. И се оказа, че освен че имаме съоръжение, с което да си чистим ръждивите железа, ние ще можем да сложим и алтернатор, който да ни дава до пет киловата зелена енергия...

И понеже вече сме се захванали, а трябва да затворим покрива на този паралелепипед, за да не губим голяма част от въздушния поток и да увеличим КПД-то на турбината, защо да не сложим 8 соларни панела отгоре? И батерии и инвертори. И понеже съм реалист, ще събера в тялото на това и един генератор и резервоар за гориво. Така ще имаме мобилен енергиен център, а когато някъде имат нужда от аварийно захранване, ще го закараме, те ще си включат консуматорите, а един интелигентен инвертор, вече има такива на пазара, ще следи параметрите на производството, консумацията, заряда на батериите и при крайна нужда ще включва и дизеловия генератор. Намерих и едно евтино ремарке втора употреба за камион, което ще направим да изглежда като ново и ще монтираме онова съоръжение върху него. При нас в повечето време духа северозападен вятър и сме избрали място за нещото, а ако някъде закъсат за ток – аварии, бедствия, строителни обекти насред природата, просто ще го закачим на камиона, ще им го закараме и ще го паркираме така, че турбината да получава повече вятър.

Откъде тръгнахме? От едни хора, които злоупотребявали с болничните и си загубили работата...
Знаете ли какво... Не пипайте законите. Защитавайте само работниците! Ние, предприемачите, заедно с онези служители, които стават за отборни играчи, все ще измислим нещо. Нали това ни е работата...