Наскоро се сетих за много стар виц: едно дете си мечтаело за велосипед, събирало пари, но било на цели триста долара от целта. Затова решило да помоли Господ за помощ. Седнало и написало писмо с молба за триста долара. Сложило писмото в плик, адресирало го до Господ, пуснало го в кутията до входа на пощата в градчето и започнало да чака. А с писмото се случило следното: попаднало в ръцете на пощенския служител, той се зачудил и го поставил на лентата „Вашингтон“. Във Вашингтон се чудили също и в крайна сметка писмото попаднало в Белия дом и накрая се озовало на бюрото на президента. Той прочел листчето по диагонал и казал на секретаря да пратят сто долара на детето. Детето получило дългоочаваното писмо, след което отговорило и адресирало плика. И така, по същата логика и ред, отговорът на детето достигнал до президента: „Господи, благодаря ти за тези 300 долара! Моля те следващия път ми ги прати директно, защото онзи ужасен политик – президентът, е прибрал двеста долара за себе си!“

Ето кое ме подсети за онзи виц от младежките ми години: от ПМГ "Проф. Емануил Иванов" – моето училище - се обърнаха към мен за помощ: техният отбор „Млад огнеборец“ се е класирал за международно състезание в Чехия, нужни са 3500 евра за транспорт, нощувки и храна, изпратена е докладна записка до Община Кюстендил с молба за набавяне на нужната сума, но общината е превела само 1000 евра и участието на отбора беше под въпрос.

Би било жалко и непростимо да порежем ентусиазма на тези деца по такъв грозен начин. Те, разбира се, заминаха - всяко пътуване обогатява мирогледа на децата, ще се запознаят със свои връстници от различни краища на Европа и ще премерят сили. И не е важно класирането, а това, че ще научат нещо.