Приел съм опазването на горите от пожари за своя кауза и влагам в това цялото си време и енергия. Борбата с горските пожари не е сезонна работа и не включва само пожарогасене. Ненавиждам гледката на върхов пожар, излязъл извън контрол, и предпочитам да инвестирам в превенция и детекция: аз и хората ми възстановяваме и поддържаме горски пътища, косим противопожарни полоси и помагаме всячески на местни животновъди. Към настоящия момент дори една коза прави повече за превенцията на пожари отколкото някои кметове на български общини. Изграждаме мрежи от пожарни кранове и резервоари на отдалечени от водоизточници места, разполагаме с високопроходими цистерни и водоноски, изграждаме и поддържаме мрежа от противопожарни обсерватории, внедряваме и обучаваме изкуствен интелект, който да анализира десетките хиляди изображения, генерирани всекидневно от тези обсерватории. Целта ни е да откриваме пожарите в рамките на две минути след възникването им, за да могат противопожарните служби да реагират навреме и да ги потушават, докато засегнатата площ е малка.
Всекидневие е да засичаме нови източници на дим. В повечето случаи става дума за горене на отпадъци, но процедурата е една и съща: изкуственият интелект, преглеждайки поредното изображение, установява наличие на димен стълб и ни информира – имаме Телеграм канал, в който общуваме с него на български език. Щом чуя на телефона си звуковия сигнал, информиращ ме за ново съобщение в този канал, аз преустановявам това, което правя в момента, и поглеждам изображението, след което информирам съответната противопожарна служба. Следва прецизна геолокация и установяване на най-бърз проходим маршрут, както и наблюдение на развитието на обстановката.
Искам всеки в тази държава да разбере, че горенето на каквото и да е на открито по време на пожароопасния сезон не е просто опасно, но създава грижи на огромен брой хора – граждани подават сигнали на телефон 112 при забелязан дим, следва комуникация с районните противопожарни служби, те пък звънят на кметове и кметски наместници, защото практиката показва, че в повечето случаи се касае за „контролирано“ горене на отпадъци или стърнища. Жалко е, че дори кметовете и даже противопожарните служби са се примирили с това и го приемат за нормално – „а, горят отпадъци, кметският наместник знаел“. В резултат на това се губи ценно време дори при пожар – не се тръгва веднага, а се губят много минути в комуникация. Време е обществото ни да сложи точка на това. Има закони и правила. Щом кметът на дадена община издаде заповед, че от дата А до дата Б не може да се пали огън на открито и да се гори каквото и да било, да няма проверка „пожар ли е, не е ли“, а екип на ПБЗН да отива на място. И когато се окаже, че лицето Х ги е повикало чрез съобщение „аз съм идиот“, подадено посредством димен сигнал, да му бъде съставен акт и да плати солидна глоба.
Ние, въпреки видеонаблюдението и камерите с много голямо оптично приближение, редовно изпитваме трудности в определянето дали причината за даден димен стълб е пожар, или е „контролирано“ горене – често източникът е скрит зад растителност, сгради или зад хълм.
Можем ли ние като общество да сложим край на безумната практика „контролирано изгаряне“ поне през пожароопасния сезон?
