Тази сутрин трябваше да отскоча до близкия пазар, за да купя броколи за каша на нашето бебе. Не го храним с готови пюрета, а готвим всяко негово ястие. По принцип произвеждаме всичко необходимо на село, но тази година пропуснах да засадя броколи и се налага да ги купувам. Та отидох на пазара "Иван Вазов" за броколи и докато продавачката ги измерваше, станах неволен свидетел на тъжна гледка – на съседната сергия старица пожела да ѝ отмерят картофи за един лев. Цената на картофите беше един лев и шейсет стотинки, а по-скъпите, с етикет „пресни български картофи“, бяха на цена от два лева...

Възрастната жена с треперещи ръце събра един лев на стотинки, срещу които получи буквално три картофа. Картофите, както повечето продукти, си ги произвеждам, не ги купувам и не се бях интересувал от цената им, но тази цена ме възмути. Аз приемам въпроса с продоволствената сигурност на семейството си и служителите си много сериозно и ние винаги разполагаме с достатъчни запаси, а също така произвеждаме селскостопанска продукция. По тази причина през тази година засадихме 34 декара с картофи и очакваме добив от над 120 тона. Служителите ми, общо 60 човека, както и техните семейства обаче не биха могли да усвоят дори една пета от това и се очертава да имаме излишък. Затова реших следното:

1. Наехме сергия на пазар "Иван Вазов".
2. Закупихме необходимите фискални устройства.
3. Предлагам работа (лятна бригада) за четирима студенти както следва:
3.1. Двама човека за прибиране на реколта в село Еремия, област Кюстендил, за срок от един месец при начална заплата от 1500 лева бруто на човек, с осигурен подслон или ежедневен транспорт от и до София.
3.2. Двама човека за продавачи на сергия (на смени) на пазар "Иван Вазов" през следващите два месеца, с начална заплата от 800 лева + 10% от оборота. Кандидатите за тази длъжност да не се притесняват от ниската начална заплата, защото ще продадат сто тона картофи, много домати, краставици, чушки и какво ли не. А цените на тяхната сергия ще бъдат най-атрактивните на този пазар.

Винаги съм бил притеснен от политиката на държавата България по отношение на толкова важен за националната ни сигурност сектор като селското стопанство. Сегашната система не се интересува от крайния резултат, а от засетите площи. И има всякакви безумни програми. Млад земеделец получава едни пет хиляди евро, за да засади три декара с тикви, като тези тикви изобщо не се събират. А после тиквите на пазара, а и не само те, ни излизат скъпо и прескъпо. В резултат на такива безумия ние зависим от вноса на плодове и зеленчуци.

Аз не одобрявам системата на дотации и „икономиката на системи“ въобще. По същата причина не получавам никакви дотации както по отношение на земеделието, така и относно европрограми, насочени към ИТ фирмата ми. Нито стотинка. И не съм фалирал – значи можело и без това. И за тези картофи, които ще бъдат най-евтините на този пазар, не сме получили нито стотинка субсидия, но ще ги продадем с печалба. Символична, но печалба.

Още си мисля за старицата с трите картофа за левче и връзката между този факт и фразата „Чака ни невиждана криза.“, изречена от висш държавник. Нима отмениха член 326 от Наказателния кодекс на Република България? Или прокуратурата не следи новините?

Аз пък съм на мнение, че ни чака прекрасно бъдеще.