Преди години помогнах последователно на младите авиатори Зара и Мак Ръдърфорд от белгийско-британски произход да счупят ключови световни рекорди в областта на авиацията: сега Зара Ръдърфорд е най-младата жена, обиколила сама Земята, пилотирайки ултралек летателен апарат на 19 години, а на следващата година брат ѝ, Мак Ръдърфорд, пък стана най-младият човек изобщо, постигнал същото - само на 17 години.

Постижението на Мак едва ли ще бъде подобрено в близките години. Поне докато не се появят нов клас летателни апарати, предлагащи по-голяма сигурност, скорост и времетраене на полет, а и винаги ще има административни пречки: не всяка държава разрешава на непълнолетен да лети сам. Поради тази причина пътуването на Мак изглеждаше като невероятен лабиринт – трябваше да лети само над държави, в които е легално 17-годишен да пилотира. Наложи се Япония да направи специално изключение заради Мак.

Мак е герой, който говори изключително малко. Например малко хора разбраха какво направи Мак, когато, заради войната в Украйна и последвалите ограничения, той не можеше да лети над Русия, а това е единственият начин да се пресече Тихият океан с малък самолет - над или близо до Беринговия проток. И когато успехът на Мак беше под въпрос заради невъзможността да лети над Русия, му беше предложена помощ от много неочакван източник. В разгара на конфликта между Изтока и Запада Сергей Лавров, външен министър на Руската федерация, нареди на всички служби да допуснат самолета на Мак в Русия и му изпрати писмена покана да прелети над руската територия, да каца на което руско летище пожелае и т.н. Имаше обаче едно условие: Лавров искаше от Мак благодарствено писмо, т.е. това беше политически ход и щеше да бъде използвано от руската пропагандна машина.

Тогава "детето" Мак, което не искаше да политизира начинанието си, направи следното: след като Япония направи изключение за него, той долетя до най-северното летище в Япония, разположено на малък остров, напълни цялата кабина на малкия самолет Shark с допълнителни мехове с бензин и предприе близо 11-часов рискован полет над северната част на Тихия океан. Излетя точно по изгрев, за да спази правилата в Япония, и много след залез, в пълен мрак, кацна на неосветена изоставена полоса, намираща се на необитаем остров: най-западния от веригата Алеутски острови. След 11-часовото премеждие Мак спа в изоставена от десетилетия барака – без светът да разбере какво е постигнал. Почти всеки на негово място би разказал предварително какво смята да направи и защо. И милиони щяха да следят наживо полета му. Щеше да стане звезда, да дава безброй интервюта, да вдъхнови Холивуд за филм по този случай, но Мак просто го направи тихо.

Месеци след постижението на Мак, неговият баща, Сам Ръдърфорд, ми изпрати откъс от текст на бъдещата си книга, в която щеше да опише славните постижения на децата си. В този откъс бях споменат аз. Мак искаше одобрение или корекции. Когато се запознахме, аз не бях словоохотлив. На въпроса защо съм решил да помогна на Зара със 150 000 долара, аз бях отговорил нещо тривиално. Това обаче не беше истината. Спестих я и месеци по-късно, когато фирмата ми стана единствен спонсор на Мак. Тогава сумата беше 170 000 евро. Докато Мак се готвеше, започна войната и производителят на самолета отказа да предостави машината, защото не искаше Мак да лети над Русия. Нямаше друг начин той да обиколи света с този летателен апарат. Тогава се наложи аз да дам и 150 000 евро заем на Сам за закупуването на самолет. Той казваше, че ще продаде самолета и ще върне заема веднага щом Мак приключи с рекорда, но аз предложих да заложим 12 месеца срок, защото не исках да пришпорвам никого.

Прегледах текста, в който се споменаваше Димитър от България, и реших, че щом ще се създава документалистика, е редно да се придържаме към фактите, без да лъжем. И казах тъжната истина на Сам.

А тъжната истина изглежда ето така:

Помогнал съм на много хора в България. Дарил съм на училища, на болници, на болни, на хора в неравностойно положение, на хора в риск, дори през 2004 ми се наложи да откупя една млада жена от мутрите, след като зам-шефът на СРП Людмила, тогава съпруга на ротния ми командир, каза да не се занимавам, след като я запознах със случая. След което се обърнах към самия шеф на СРП Налбантов, с когото се познавах заради обща компания покрай ротния. Налбантов каза, че мутрите си имат протекции и да не се занимавам, за да не си изпатя. Шефът на СРП! Знаете ли какво ми е мнението за прокуратурата в България? Силно вярвам и се надявам, че не всички прокурори са такива, но моето мнение се гради изцяло на личен опит. Бях бесен на ротния. Познавах го като мъжкар, командир на парашутна рота. Очаквах, че щом като прокурорите са меки, то ние ще се съберем и ще решим казуса така, както само ние знаем и умеем. Бях отвратен и с мъка се сдържах да не действам солово/силово. Тогава, едва преодолявайки отвращението си, попитах за цена и купих въпросната жена, за да я освободят. Знаете ли колко вървеше едно човешко същество в България през 2004? Осем хиляди долара. След този случай, бесен на ротния и споменатите прокурори, между 2005 и 2016 година аз помогнах на много жени в риск да си стъпят на краката. Помогнал съм на парашутизма в България, защото аз самият съм минал през тази школа и знам какво ми е дала. Благодарение на парашутизма, попаднах в легендарна парашутна мотострелкова рота и там станах това, което съм сега: няма сила, която може да ме уплаши или спре, постигам абсолютно всяка своя цел без оглед на пречките. Помогнал съм и на много млади хора с безлихвени заеми и съвети да започнат свой бизнес. За съжаление резултатът е чудовищен - никой от длъжниците ми няма намерение да ми връща каквото и да било. И наглостта на тези хора не се изчерпва само с отказа да връщат заемите си, те са просто брутални в лавирането с цел да не връщат заемите си. Дори съм изненадан, че още не са ме поръчали – би било по-евтино за онези с по-големите задължения. Може пък да са го направили, но всеки професионалист би ме проучил и би им зашлевил такава оферта, че да се откажат. Общото между всичките е, че не ме познават добре и имат странни представи за мен. Те дори не подозират с какво се заиграват, като тестват нервите ми. Един от проблемите на българската народопсихология е, че ако откраднеш от богат, а аз съм такъв (но само по БДС), не е грях. Че ако измамиш богат, не е грях, а вид правосъдие и дори героизъм. От години адвокатът ми ме спира да разкажа поименно за тези хора, цитирайки ми GDPR и приказки за съд за уронване на доброто име на длъжниците. Добре де, колко може да струва доброто име на един измамник?

Разказах на Сам какъв е опитът ми със спомоществователството в България и какво се е случило, когато съм подал жалба срещу най-наглия от тези измамници. Как полицията и прокуратурата са отработили случая. Как, когато съм се запознавал с мотивите на прокуратурата за отказ от образуване на досъдебно производство, наблизо е имало включен телевизор и в новините са казали, че Зара Ръдърфорд има нужда от спонсор. И как, бесен на българското "общество" в онзи момент, съм взел спонтанно решение да го накажа, като помогна на някого в чужбина вместо на хора тук. Как съдът е наредил на прокуратурата да започне всичко отначало заради груби процесуални нарушения. И как, след като прочетох и втория отказ, месеци по-късно попитах Мак дали не иска да бие рекорда на сестра си. Не знам дали Сам ще издаде книга, но след като разбра, че тук можем да не си връщаме заемите, той забрави да върне заема, който му бях дал в далечната 2022, за да купи самолет. Фирмата ми няма да фалира заради някакви си 150 000 евро, но този човек заби последния гвоздей в ковчега на вярата ми в хората. Чувството ми за справедливост ме изяжда всеки божи ден заради хора като Радослав, Томи, Ивайло Василев, Даниела, Денис, Никола, Сам и много други. Преди пет години изпратих един и същи въпрос до всичките си некоректни длъжници: "Ако детето ми се разболее и не ми достигнат пари за лечението, какво правим?". Никой не отговори.

Знаете какво бих направил като родител, нали? И няма да ми мигне окото. Но това не е решението. Още в ранна възраст дадох обет пред себе си, че ще бъда не просто добър, а примерен човек, като ще играя само по правилата. В началото беше адски трудно, предвид "това", което съм наследил от родителите си - моята емпатия е 100% осъзната и волева, в ранните си години водех епични битки с демоните си, започнах да побеждавам и това се превърна в навик. Това е моята втора природа вече няколко десетилетия. Като такъв ме познават всички. Но отвъд крепостната стена на навиците ми едни хора, които не ме познават изобщо, дърпат дявола за опашката.

Клетниците не знаят, че парите са материализирана енергия на този, който ги притежава. Дали за да получи тези пари той е ковал желязо, воювал, творил, рискувал, изобретявал, лекувал, търгувал, това е енергия. Колкото по-голяма е сумата, толкова по-голяма енергия е вложил този човек и толкова по-голям потенциал има той. И ако той има целия този потенциал, е наивно да се заигравате с тази енергия! Защото може да сте срещнали тази енергия в нейното парично изражение, ах, колко сладко, но можете да я срещнете и под формата на товарния влак. И да се чудите откъде ви е дошло закономерното.

И не, парите от измама и злоупотреба с доверие не са ваша енергия: те са Карма. Леля ви Лазарина от Радомир казва, че Кармата е кучка. Не, тя е каквато си я сътворите! Може да бъде и златна рибка, а моята е невидим Джин, който изпълнява абсолютно всяко мое желание - изборът си е ваш и не хленчете, че ви се е паднало лошото, ами внимавайте какви ги вършите!

Сега ще ви кажа какво ще направим.

В България нямаме закон за личния фалит и всичките тези хора работят в сивата икономика. И ще го правят, докато безумният закон за давността на вземанията влезе в сила. Ако пък този закон бъде отменен като противоконституционен, ние ще им плащаме и социалните пенсии някога. Така моите длъжници са не само мой личен проблем, а и проблем на цялото ни общество. Аз не съм юрист, но познавам Конституцията, която казва, че личната собственост е неприкосновена. Вземанията са лична собственост. Дали ще си държа парите назаем в банката, или в Петкан, си е мой избор и те са моя лична собственост и в двете хипотези. А закон, разпореждащ се с личната ни собственост, е дело на невнимателни законотворци.

Но да се върна на решението: България е загубила един автобус млади, здрави и прави данъкоплатци само защото съм им дал назаем повече, отколкото те самите струват. И защото нямаме адекватни закони. Разбирам, че да дължат на някого, който е постигнал много повече от тях, не е мотивиращо да върнат и да излязат от ролята си на паразити спрямо обществото. Повечето от тези ПАРАЗИТИ са родители. Затова ще им направя подарък и ще даря всичките си лични вземания на бъдещата детска болница - стотици хиляди левове заедно с лихвите и съдебните разноски. Нека тези родители да дължат пари на институцията, която ще лекува и техните деца. Убеден съм, че хората, които имат подобни "трудни" вземания също като мен, са хиляди. Много от тях са наясно, че шансът да получат справедливост, клони към нула. Хайде да се опитаме да построим тази детска болница не с дарения, а като съберем парите от паразитите и ги върнем на светло като данъкоплатци. И до входа на тази болница няма да слагаме списък с дарители, а ще лепим едни списъци с длъжници на детската болница. Ще ги има и на сайта на болницата, докато не се издължат. Не разполагам с много време, но когато ми се отваря свободен час, ще започна да разказвам тук историите на моите длъжници, поименно и без да пестя нищо. Съветвам всеки в моето положение да започне да прави същото.

Сам Ръдърфорд твърди, че е обявил онзи самолет за продан, но нямало добри предложения и щом вече го притискам: просрочил е няколко писмени ултиматума за съд, включително и такъв за публично разобличаване (Here we are, Sam!), щял да понесе финансовия удар и да го продаде за по-малко пари. Сам, всеки ден публикуваш някакви шеги, но не съм видял да обявиш самолета за продан. Не знам дали си наясно, но с тази машина е постигнат световен рекорд, който ще остане завинаги в историята. Този самолет не е обикновен, а има и сантиментална стойност. Не вярвам, че не можеш да го продадеш. Вече те поправих: финансовият удар е за мен: тогава можех да купя три килограма злато с тези пари, а сега – само два. Удар е да те ударят с кило злато, а другото са манипулации, към които отдавна съм развил имунитет. Ако наистина не можеш да го продадеш, ти предлагам да го предоставиш на фирмата ми и да ти опростя заема. Аз и така мога да го запорирам ведно с хангара ти още в понеделник. А ние ще дарим тази машина на нашето военновъздушно училище. В няколко други държави точно този двуместен модел се ползва за обучение на курсанти преди преминаване към реактивни самолети. Ние отдавна, но само временно, нямаме аероклубове и вероятно повечето ни курсанти ще имат нужда точно от такава машина като първа стъпка от летателното си обучение. А на нас ще ни трябват още много курсанти и много учебни машини - след време ще имаме цели осем ескадрили модерни изтребители.

Lazar Radkov, Капачки за Бъдеще, хайде да построим детска болница. Вие сте великани и можете!