Нова Страница - блог на Димитър Димитров

Краят на света е любима тема ...

Dimitar Dimitrov 19/01/2020 20:05:06
Краят на света е любима тема на всякакви псевдопророци. Бях на седем, когато за пръв път хората около мен заговориха за това. Някой предрекъл, че на 7.7.1977, в 7:07 сутринта, ще стане... потоп. Няколко дни по-късно едно момче ми разказа, че по това време го пратили да налее минерална вода от извора до пазара в Кюстендил. И точно в 7:07 часа се спукал някакъв пожарен кран пред сградата на пожарната и наводнил улицата. Ето – за поне една мравешка колония наистина е настъпил потоп.

Повечето хора свързват края на познатия ни свят с ядрена война. Още преди официалното обявяване на Втората световна война за приключила САЩ и Съветският съюз вече са разполагали с ядрено оръжие. И човечеството говори за Трета световна война.

Аз съм оптимист и смятам, че не ни очаква ядрена война, нито толкова широкомащабна с конвенционално оръжие, че да бъде наречена Световна.

Но също ще си позволя да направя предположение: така наречената „Трета световна война“ ще се води с... консерви. Тук веднага бързам да поясня, че това няма да бъде въоръжен конфликт между нации, а тиха борба за оцеляване на човечеството след природен катаклизъм.

Не, не съм от „Зелените“, няма да ви питам „как смеете“ и да ви говоря за въглероден отпечатък. Визирам природен катаклизъм – изригване на супервулкан или удар от по-голям астероид.

Нека ви върна само два века назад. Серия от вулканични изригвания в периода 1808-1814 година причинява глобално запрашаване на атмосферата, което довежда до спад в средната температура от близо половин градус. И тогава, през 1815 година, избухва вулканът Тамбора в Индонезия. Следващата - 1816 - остава в историята като годината без лято. Аномалията засяга Западна Европа, САЩ, Русия, Китай и причинява невиждан глад в засегнатите части от света. Източната половина на Балканския полуостров е сред малкото региони, които не са засегнати от явлението.

През 1816 цената на житото в САЩ скача 8 пъти. Същото се случва в Европа. Без да разбират причината, хората в градовете започват да протестират пред складове и пекарни, започват безредици, разграбвания и палежи. Около 200 000 души в Западна Европа загиват от глад.

Подобни събития са регистрирани през: 1783, 1601, 1453, 1257, 969, 535, 180...

Как би се отразило подобно явление на човечеството днес? Готови ли сме да преживеем година с провалена реколта в глобален мащаб? Или две години?

Ако сте имали баба и дядо на село, вероятно помните как изглеждаше зимникът им - стотиците буркани с месо, компоти, сладка, рафтовете с ябълки, круши, картофи и лук. Баба и дядо до последно се запасяваха и с около един тон жито, въпреки че купуваха хляб от магазина. Също така разполагаха с храна за домашните животни за над 12 месеца напред. Подобно беше и положението с дървата за огрев.

Тези хора биха преживели явление като гореописаното без никакъв проблем. Дали обаче модерните хора могат да се похвалят с подобна подготовка? Каква е вашата подготвеност? Или на вас няма да ви се случи? Ако все пак се случи, правителството ще отвори Държавния резерв и ще ви даде 15-те килограма жито, което то къта за вас в случай на нужда. Да, по толкова се пада на човек. Не бързайте да хулите правителството, защото дори САЩ държат по толкова за своите граждани и американците с право се шегуват, че Федералното правителство се е погрижило да има по една крина жито за всеки. Подобна е ситуацията в повечето държави по света, а изключенията се броят на пръсти. Едно от тези изключения е Швейцария, където дори за абсолютно всеки гражданин има място в противоядрен бункер, а също и вода и храна за месеци. За месеци, но не и за години.

Затова по-горе споменах, че „Третата световна“ ще се води с консерви. Рано или късно Природата ще се погрижи за нашата пренаселеност и само най-предвидливите и най-подготвените ще оцелеят.

Нека да разиграем един стрес тест: изригва вулкан от категория 7, облакът постепенно се разпростира навсякъде, спират всички полети, слънцето свети през подобната на мъгла запрашеност, но вече не грее, фотоволтаичните централи започват да дават едва 10% от капацитета си, заради липса на слънчево греене вече няма съществени разлики в температурите и атмосферното налягане по региони и ветровете утихват глобално. И вятърните турбини спират да се въртят, но става студено и всички искат да ползват електрически отоплителни уреди, което пък причинява огромен недостиг на електричество с всички произтичащи от това неблагополучия. Застудяването продължава и вегетацията на растенията се забавя и спира, а хората могат да разчитат само на оранжерийното производство на зеленчуци. И то само на това оранжерийно производство, което ползва изкуствено осветление. Което пък е под 0.1% от общото световно производство на зеленчуци. В началото има месо в изобилие, защото фермерите нямат с какво да изхранват добитъка, но няма никакви зеленчуци и плодове, а цената на хляба, ориза и варивата, където изобщо ги има, скача главоломно. Настъпва глад, процъфтява спекулата и за известно време само най-богатите могат да си позволят някакви продукти на трапезата, след което настъпват безредици и анархия. Ако неблагоприятните ефекти от подобно събитие продължат две години, човечеството ще се стопи до под един милиард, а съдбата на дивите животни на сушата и в океаните ще бъде още по-мрачна – те просто ще бъдат изядени от хората.

От години се каня да напиша книга или да списвам рубрика на тема подготвеност за оцеляване. Защо аз ли? Защото съм сред подготвените – баба и дядо ряпа да ядат в сравнение с това, което съм направил в тази насока – не само моето семейство, но и семействата на служителите във фирмите ми са застраховани срещу гореописания стрес тест. В нашата „държава“ Държавният резерв разполага с всичко, което би могло да ни потрябва в случай на нужда – храни, бутилирана вода, медикаменти и превързочни материали, гориво-смазочни материали, семена, оранжерии, строителни материали, селскостопански и строителни машини, резервни части, консумативи. От всичко по много.

От години се колебаех дали да отворя дума по тази тема, но, виждайки каква е подготвеността на държавата, се опасявам, че ако се случи нещо като гореописаното, рискуваме да се стопим до има-няма 150 човека – дори мога да ги назова поименно.

Как да гарантираме същото на останалите 7 милиона души?

Първо, правителството да промени отношението си към държавната агенция „Държавен резерв и военновременни запаси“ и да спре да гледа на агенцията като на музеен експонат от времето на Студената война. Това, че не очакваме никой да ни нападне, не означава, че можем да поддържаме символични запаси. Трябва да се преразгледа номенклатурата и количествата, а също да се построят съвременни бази и да не се разчита на базите на частни фирми, защото е несериозно.

Второ, да се изкорени корупцията, защото, ако допускаме тя да съществува във времена на икономически и социален подем, то при настъпване на трудни времена тя ще продаде и насъщния ни за пари. Всякакъв вид корупция да се наказва като държавна измяна или вредителство.

Трето, да се изкорени престъпността и целият криминален контингент да стои там, където му е мястото – затворен. Знаете ли как ще се държи този контингент в много трудни времена? Затова е по-добре да го няма. Още днес. Същото важи за силовите групировки – трябва да бъдат ударени с цялата мощ на репресивните структури на държавата. Така, че на никой да не му хрумва след това да се прави на бабаит.

Четвърто, да се преразгледат държавните политики по отношение на селското стопанство. Ако членството ни в ЕС, с абсурдните политики по отношение на този отрасъл, е причината за неблагополучията в сектора, да се преразгледа това членство. Трябва да направим така, че селското ни стопанство да започне да ни храни, а също и да изнася. Не съм привърженик на конспиративните теории, но точно приемането ни в ЕС съсипа зеленчукопроизводството и животновъдството ни и ни принуди да консумираме холандски домати и баварски колбаси. При нашия стрес тест до тези стоки ще имат достъп само холандците и баварците.

Пето, да се засекрети напълно всичко, свързано с държавната агенция „Държавен резерв и военновременни запаси“ - да не се обявяват обществени поръчки и да не се ползват частни складове. В момента е много лесно да се види с какви количества разполага Държавният резерв. Просто прегледайте обществените поръчки – кога какви количества се закупуват, кога какво се продава, и, знаейки трайността на тези стоки, ще ви стане ясно с какво разполагаме. Не е добре други държави да разполагат с тази информация, особено ако тези запаси престанат да бъдат символични.

Затова, шесто, да направим нужното, за да имаме пак нормална и боеспособна армия, чиято доктрина да бъде опазването на държавната граница и суверенитета на Република България, както и подпомагане на цивилното население в случай на бедствия. И нищо друго. Никакви мисии зад граница – нямаме какво да правим там. Със силна армия можем спокойно да пазим неутралитет. Всички други варианти само могат да ни вкарат в поредната беля – не получихме ли достатъчно уроци в последните над сто години?

Седмо – границите. Наистина ли искаме в Шенген? Ще слушаме ЕС колко бежанци да приемем? Ще се стискаме за пари за мрежа? Аз бих заложил на стена, а незаконното преминаване на границата да се наказва изключително строго. Или просто да се третира като инвазия.

Осмо. Да научим децата си да бъдат отборни играчи, да обичат отечеството си, да не бъдат тарикати и егоисти и да не ги разглезваме.

Ако ви се струва сложно, ще започна да списвам онази рубрика – как да се подготвяме поединично.

Пак се отплеснах, а седнах пред компютъра, за да търся посадъчен материал за картофи. На някой да му се намират десет тона картофи?