От 17 години изкупувам земя на село. Плащам толкова добре, че дори продавачите ме смятат за будала. Голяма част от печалбата на ИТ компанията ми е вложена в сухи чукари, а друга част - в километри тръби, строителна техника и заплати на работници.
Борислав е мой съсед и първият ми работник на село, а златните му ръце накараха големия багер да промени ландшафта в района. Вероятно е доволен от работата си - заплатата му е по-висока от тази на кмета на общината, но едно нещо го мъчеше през последните години и той не пропускаше да споделя с мен болката си:

- Митко, ние не изкарваме никакви пари. Направо ми е неудобно, че получавам заплата, а не сме изкарали нито стотинка...

Да, наистина не сме изкарали нито стотинка, а в същото време за последните 15 години сме похарчили милиони за заплати, горива, машини, консумативи... Просто не беше дошло времето и само се подготвяхме, 15 години...

Борислав изпълняваше съвестно всички поставени задачи, но му тежеше, че не произвеждаме и не продаваме продукция от всичката тази земя, която купувам и терасираме, а тракторът му бездействаше. Да, тракторът е негов – той не ми разрешава да инвестирам в трактор. Колкото пъти аз повдигна въпрос какъв трактор да купим, той казва, че има трактор и няма нужда да харча пари и за това. Не спорех, защото ние обработвахме едва десетина декара, колкото да изкараме някакви плодове и зеленчуци, които да нося на колегите в офиса.

Тази година обаче всичко се промени. Светът се промени, а ние трябва да бъдем гъвкави. Още през януари започна да пристига всевъзможен прикачен инвентар за трактор – картофосадачка, лехообразувател, тороразпръсквач, картофовадачка, камиони с торове и посадъчен материал, а Борислав получи задача да подготви за засаждане колкото се може повече площи.
В една събота видях трактора на Борислав да излиза от гаража му. Помислих, че някой съселянин го е помолил да му изоре двора, но тракторът се отправи към една от нашите ниви и започна да я дискова. Това беше странно – никога не съм карал хората да работят в почивен ден. Позвъних му и го попитах защо работи в събота, а той каза, че времето е чудесно за работа и не може да стои просто така до понеделник, а и ни чакат толкова много картофи за засаждане...

Засадихме 34 декара само с картофи. При 200 м2 през миналата година. Очакван добив - 120-140 тона. Днес пък от дърводелския цех ни доставиха 3000 кола за домати, а нови три километра тръба за капково напояване пътуват към нас. Ако не познавате Борислав и го срещнете тези дни, ще помислите, че е спечелил джакпота от спортния тотализатор, толкова е щастлив. Мога обаче да се обзаложа, че той не играе тото и никога не е купувал билет от лотарията. Ако всички хора бяха като него, човечеството нямаше никога да изобрети парите, просто защото всички щяха да са достатъчно услужливи, милосърдни и щедри...

Знам, че отдавна не съм писал нищо, но и днес ще бъда кратък – чака ни страшно много работа. Да посадим зеленчуковата градина, след това бостана, а след това ще построим краварник и хладилен склад за плодове, както и ще подготвим още поне сто декара за есенниците. Ние едва ли ще изкараме много пари от тази продукция, но ще зарадваме много хора с нея. Ето - един вече е щастлив.