„Бедствено положение на територията на пет общини в Хасковска област заради изхвърлена цигара. Сто хиляди декара сухи треви, храсти, гори и земеделски площи, засегнати само в този инцидент“.

Да, такъв пожар е бедствие, но по-голямото бедствие е фактът, че ние с бездействието си и със своята недалновидност и безхаберие сме създали условия за такива пожари. Къде сбъркахме? Не можем да научим всички пушачи да гасят фасовете си, нито можем да научим всички стопани да компостират вместо да горят събраните плевели. Е, бихме могли, ако от пожарната започнат да изпълняват стриктно и задължението да контролират спазването на противопожарните мерки и започнат да глобяват и да дават нарушителите на прокуратурата. Преди два месеца, когато уведомих началството на пожарната в Кюстендил, че един животновъд е запалил купища с мокра слама и е обгазил три села (Згурово, Рашка гращица и Пелатиково), разположени в долина, пожарникарите отишли и казали на онзи животновъд: „Димитър от Еремия е казал на шефа и той ни прати да те глобим!“
Браво! Много мъжка и професионална постъпка! Така се прави! Получих люти закани от онзи човек, който не си дава сметка колко родители са изпратили децата си при баба и дядо на село на чист въздух за лятото, а той им е спретнал газов капан в тази долина.

Но по същество: основният проблем е, че сме загърбили пасищното животновъдство. Когато бях дете, седемте семейства в нашата махала на село имаха общо около 120 овце и ние се редувахме да ги пасем. Благодарение на тези 120 овчици както и на няколко крави, в землището на нашата махала нямаше нито един трън, а тревата беше винаги зелена и ниска. Така изглеждаше землището на цялото село, така е изглеждала цяла община, целият окръг и цялата държава. Парадоксално е, но при лошите комунисти хората в България са притежавали повече глави добитък отколкото днес. И този добитък е работел за националната ни сигурност – осигурявал ни е както продоволствена сигурност, така и негорима земна повърхност. В днешни дни този тревопасен добитък го няма. Няма го и тревопасният дивеч, защото ловци и бракониери се грижат неговите популации да са много ограничени. С няколко думи – днес няма кой да пасе трева. И понеже и в преносен смисъл днес няма кой да пасе трева, в автопарка на пожарната влиза неподходяща техника. Важното е да се постигне добър марж, та да има за всички по веригата. Проверете каква е техниката на пожарникарите в съседна Гърция – високопроходими автомобили от реномирани марки, хеликоптери и самолети за пожарогасене. След това им вижте бюджета за последните 20 години и го сравнете с този за нашата пожарна и ще разберете къде е проблемът – корупция и кражби.

Аз обаче знам, че пожари не се борят с плюене, затова ще споделя скромния си опит:

Преди години горските пожари в района на село Еремия, община Невестино, област Кюстендил, се бяха превърнали в ежедневие и част от пейзажа. А след тях идваха дърводобивниците с тежките камиони. Преди дърводобивниците обаче имаше скромно посещение от някоя мутра – или братя Галеви, или някоя политическа мутра, която да прецени колко пари за предизборна кампания ще се съберат от дървения материал.
Тогава предприех следните мерки: първо закупих високопроходима противопожарна техника, която да може да осигури бърза първа реакция при възникване на пожар. След това изградих система от пожарни кранове – пожарен кран и шланг пред всяка къща. Бабите и дядовците обаче не бяха виждали пожарен шланг и щорцово съединение и нямаха опит в боравенето с тези неща. Също така крановете биха клеясали, ако никой не ги отваря и затваря от време на време, затова следващата стъпка беше да насърча хората да поливат градините си с водата от тези кранове.
Нашата махала е разположена върху висок сух хълм, където водата през лятото е кът. И когато тези хора разбраха, че водата от пожарния кран пред къщата им става за поливане и няма да свърши, много бързо се научиха и свикнаха да боравят с пожарните шлангове. Идва бабата, размотава шланга, с тренирано движение го свързва към крана, при нужда взема и шланга от крана пред къщата на съседката, полива си градината, след което намотава прецизно шланговете и ги поставя на мястото им. Красота! Ако се случи пожар, тези възрастни хора няма да се чудят какво да правят, а ще го загасят моментално. А след това ще си полеят доматите, така и така са размотали шланговете. И няма да има никаква драма. Просто, нали?

Мрежата от пожарни кранове на село се разраства с по няколкостотин метра на година, но въпреки това важна част от нашата подготвеност са двете шлангови машини. Всяка от тях носи един километър пожарен шланг и е в състояние да изгради линия за водоподаване в рамките на минути.

А тръбите и крановете са от неръждаема стомана, защото не ми се занимава да ги подменям на всеки 50 години ;)

На тези, които са се подразнили от използваните от мен изрази „построих, направих, изградих“, ще кажа, че всичко гореописано съм направил с лични средства. Иначе аз също се дразня на политиците, които били построили разни неща.