Госпожа Рада Богданова, продуцент на съботно-неделния сутрешен блок на NOVA TV "Събуди ce", положи неимоверни усилия, за да ме накара да взема участие в днешното предаване, посветено на Деня на будителите. Аз не се смятам за будител, но тя настояваше, че съм. Ефирното време беше малко, затова ще продължа монолога си тук. Ето какво мисля по въпросите за доброволчеството и за правенето на добрини.
Човечеството е постигнало много както в материален, така и в духовен план. Този факт означава, че средностатистическият човек дава на обществото повече, отколкото взема. Това е тайната на успеха на нашия вид. Човешкият живот е кратък и в голяма част от него хората са обречени да бъдат консуматори – детство, юношество, старини, времена на здравословни проблеми. Едно от притесненията ми е, че, когато дойде моят ден за теглене на чертата, а никой не знае кога ще се случи, да не се окаже, че салдото ми е негативно. Това би означавало, че съм бил в тежест за човечеството. Затова бързам да дам - докато мога, докато съм здрав и дееспособен.
Смятам, че е много важно да не бъдем в тежест, а да бутаме обществото, държавата и човечеството като цяло напред. Защото пътят на хомо сапиенс никога не е бил, а и няма да бъде, отрупан само с рози. В дългосрочен план човечеството със сигурност ще бъде изправено пред големи премеждия и то трябва да бъде все по-подготвено както в технологично, така и в нравствено-духовно отношение.
А когато дойде денят Х, този момент може да бъде след десет, двадесет, сто поколения, всеки детайл може да бъде от значение. Може да бъде въпрос на милиметри или секунди дали човечеството ще прескочи поредния Армагедон, изпречил се на пътя му. И тогава би било изключително жалко, ако се окаже, че сме могли да го избегнем. Ако просто сме давали малко повече от себе си, съвсем малко повече...
Затова всеки от нас трябва да се стреми да дава повече на обществото.
И още нещо важно – щастието. Не мислете, че не можем да сме щастливи, ако се грижим за другите. Ще ви припомня една древна притча.
Събрал учителят учениците си и ги накарал всеки да вземе по едно камъче и да издялка името си върху него. След това събрал камъчетата в една кесия, взел пясъчен часовник в другата си ръка и извел учениците на полето, където пък разхвърлял камъчетата във всички посоки. Хвърлял ги колкото се може по-далеч. След като хвърлил и последното камъче, наредил на учениците всеки да намери камъчето със своето име, обърнал пясъчния часовник и им дал ограничено време за изпълнението на тази задача. Скоро ги събрал и както се очаквало, никой не се бил справил със задачата. След това учителят поставил ново условие – когато някой намери камъче с чуждо име, да го вземе, а когато ги извика, всеки, намерил такова камъче, да го даде на човека, на когото това камъче принадлежи. Оказало се, че при следващия опит всички камъчета достигнали до своя притежател.
Тогава учителят обяснил на своите ученици, че и щастието е като тези камъчета. Ако всеки е концентриран в намирането само на своето щастие, резултатът няма да бъде добър за никого.
Ключът към всеобщото щастие и благополучие е всички ние да бъдем добри и солидарни с останалите човеци. Трябва да научим децата си - абсолютно всички деца, че за да бъдат щастливи, трябва да бъдат добри към околните. И колкото по-добри са, толкова по-щастливи ще бъдат. А кой не би искал да бъде щастлив?
