Dimitar

В последните седмици много хора, познати и непознати, ме питат какво мисля за COVID-19, доколко ще ни засегне и как трябва да реагираме. Имах доста работа и едва днес намерих съвсем малко време, затова ще бъда кратък. Прилагам илюстрация – фигурки на римски легионери в боен строй.

Ще кажете: „Къде сме ние, през 2020, къде са тези легионери, марширували преди две хиляди години?“. Но аз избрах тази илюстрация съвсем целенасочено. Вижте ги – подредена и добре смазана машина, всеки е заел мястото си в строя и всички действат като един в името на победата. Вероятно техният военноначалник ги е строил преди битката и е бил честен с тях – обяснил им е срещу кого ще се изправят, и че със сигурност мнозина ще пролеят кръвта си, немалко ще загубят живота си, но също им е припомнил, че, ако се поколебаят и развалят бойния ред, загубите ще бъдат още по-големи. А след сериозната част вероятно се е приближил към строя и е позволил размяна на реплики и шеги с войниците си. Може би един притеснен глас му е казал, че е чул слух, че поне 50 000 от тях ще загубят живота си в битката, а пълководецът се е пошегувал: „Ти вчера не можеше да си преброиш заплатата от 300 сестерции, кога се научи да броиш до 50 000?“. А после са се посмели дружно...

Но да ви върна в нашата действителност. Нашето общество, макар да изглежда много по-пъстро и неподредено от тези на снимката, всъщност е много по-оптимизирано от тях – почти всеки от милиардите жители на планетата ни е намерил точното си място в „строя“ и прави това, с което е най-полезен както на нашия огромен легион, така и на себе си. И всички сме страшно зависими от всекиго. И още – в онзи строй разчиташ на съседите си – този отпред, тези по фланговете ти, онзи, който ти пази гърба, и ги познаваш поименно. В нашия легион всеки от нас разчита ежедневно на стотици и хиляди непознати, пръснати из целия свят. Ние дори не знаем кой пече хляба ни, кой мели брашното за него, кой е ожънал нужното жито. Но живеем с твърдата увереност, че някой и утре, както винаги, ще се погрижи за хляба наш насъщний. А ние сме ковачи, строители, обущари, миньори, дърводелци, но не ни интересува кой ползва нашите произведения, стига да получаваме парите за своя труд.

Но днес сме изправени пред битка, точно като онези легионери. В ушите ни кънти чутото, че някои от нас ще загубят живота си, и сме готови да залостим всички врати, да завардим всички друмища, да се скрием. И като че ли няма кой да се изправи пред нас и да ни припомни, че всички сме смъртни, че всеки от нас е орисан да умре, че и тази година, както винаги, сто милиона от нас ще загинат, без значение дали ще се бием с чест, или ще измрем като страхливци, че загубите ще са много по-големи, ако развалим бойния ред и се изпокрием.

Ние сме ковачи, строители, обущари, миньори, дърводелци, не страхливци. Утре всеки от нас, който е имал късмета да се събуди, трябва да стане и да прави това, за което е роден. Така 97% от нас ще бъдат победители. Другата опция е всички да загубим битката и да се превърнем в роби – да загубим работата си и всичко, което сме постигнали досега.

P.S. Държавата не е изпратила тези легионери на сигурна смърт, а се е погрижила те да имат адекватни предпазни средства - шлемове, ризници, щитове, при това много преди да ги хвърли в битка.