Вчера някак тихомълком премина международният ден на една от най-благородните професии – учителската. Ето какво казват народите по света за учителите:

Древна китайска поговорка гласи, че един ден, прекаран с велик учител, е по-полезен от хиляда дни дистанционно обучение.

Още преди близо две хилядолетия японците са стигнали до прозрението, че ако нямат добри учители, няма да имат и добър император.

А ето и една българска приказка, която вероятно не сте чели:

Живяла някога една изключително скромна и добра учителка. Тя, като всеки учител, била всеотдайна към учениците си и правела всичко възможно да ги изучи и възпита добре. Нейният собствен син обаче бил буен, невъздържан и циничен, биел дори братовчедите си и изобщо бил антипод на добро момче. Тя виждала, че той винаги успява да се наложи над другите деца и не пропуска възможност да доминира. Странно, но учителката не направила никакви опити да вкара момчето си в правия път, а съседките шушукали по неин адрес: „Що за учителка е, щом не можа да възпита детето си!“.

Търкулили се годините, учителката остаряла, а синът ѝ се издигнал много въпреки всичките си лоши качества. Един ден ангелите дошли за нея, а когато пристъпила пред портите на рая, сам Господ излязъл да я посрещне, както посреща най-големите праведници. Излязъл Господ пред портите и що да види. Свети Петър гълчал учителката, защото не възпитала собствения си син. А учителката стояла пред Свети Петър с гордо вдигнато чело и изобщо не се покайвала.

-Петре!
Господ положил длан върху рамото на Свети Петър.
-Петре, тази жена е светица!
След което Господ се обърнал към жената и я възнаградил с благата си усмивка.

Свети Петър гледал с неразбиращ поглед. Как така е светица, когато е написано, че не е възпитала сина си?

Господ хванал жената за ръка и я повел през портите. А Свети Петър се провикнал:

-Но, Господи, тя, бидейки учителка, призвана да възпитава и учи на добродетели, не е възпитала собствения си син!

Тогава Господ се спрял, извърнал поглед към Свети Петър и му рекъл тихо:

-Тази жена пожертва собствения си син. Тя го остави да стане за смях пред всички, за да осъзнаят човеците колко е важно децата им да получат възпитание и да четат. С тази жертва тя постигна това, което хиляди учители не можаха...

Най-трудната част от задачата на учителя е да убеди всичките си ученици колко важно е те да получат добро образование и добро възпитание.