Настана време да вадим картофите от голямата нива. Тракторът нагази в нивата, спусна картофовадачката и потегли, а картофите заваляха зад него. Ахнахме – такива картофи не сме виждали никога в нашето село. Почвеният слой по тези каменливи чукари е беден, летата са сухи и реколтата е толкова слаба, че отдавна няма желаещи да се занимават със земеделие там. Вярно, че се отнесохме сериозно към задачата – закупихме качествен посадъчен материал, спазихме стриктно технологичната схема, труд и вода не пестихме, но въпреки това резултатът надмина всякакви очаквания.

Шофирах днес към София и прехвърлях мислено всички възможни причини за невероятно щедрата реколта, но рационалните предположения изглеждат нелепо в сравнение с усещането, че ако не бях нарочил тези картофи за раздаване, а ги бях засадил с бизнес план и си бях направил тънки сметки за печалба от това начинание, добивът от декар едва ли щеше да надхвърли дори четири тона.

Всички ние харесваме приказки с добър край, но си знаем, че са с измислени сюжети. Знаем ли наистина?