Морбили. Всеки ден новинарските емисии ни запознават с актуализираните статистики. Това ще продължи и цифрите ще се увеличават. Не съм пророк и не виждам в бъдещето, но виждам настоящето – от едната страна са онези, които са били лишени от образование и са слепи и глухи за постиженията на цивилизацията, а от другата страна са индивиди, които се имат за по-големи специалисти от всички светила на медицината накуп. Всички сме чували конспиративни теории и много хора вярват, че имунизациите са вредни.

Статистиката обаче казва следното: над 2 600 000 човека, предимно деца, са умирали всяка година само от усложнения на морбили преди да започне масовото производство на ваксината срещу тази болест през 1963-та година. След което започва масова ваксинация и смъртните случаи стават 30 пъти по-малко: над два милиона са спасените деца годишно. Това са цифрите само за морбили. Ако добавим грип, хепатит, туберкулоза и още няколко социално значими заболявания, цифрата ще е в пъти по-впечатляваща.
Рискове има навсякъде – да, има случаи на усложнения след поставена ваксина, но те са стотици и хиляди пъти по-редки. Статистически е по-вероятно да ви блъсне автомобил, отколкото да получите усложнение от поставена ваксина.

Когато тръгнах на училище, още на първия учебен ден ни казаха утре да донесем здравните си картони. Казах на родителите си и те свиха рамене – не знаеха какво е това. Аз бях единственото дете, което дойде без здравен картон. Изпратиха ме да доведа родителите си – не утре, а веднага. Оказа се, че след като ме взели от родилния дом, никога не ме били водили на детски консултации, имунизации и т.н. Естествено, прекарах морбили още на 4 години под грижите на баба, която е учила в първо отделение и 67% от децата й са преживели над една година.

От училище ни изпратиха в офиса на ХЕИ в града. Тогава за пръв път станах свидетел как някой се кара на родителите ми. Човекът не просто им се караше, а крещеше: „Как може!? Последният дивак в Африка е имунизиран, само вашето дете не е!“. Годината беше 1976. Съдейки по енергията и патоса, които този човек вложи в обръщението към моите родители, мога да предположа, че през цялата си кариера той е произнесъл тази реч само един единствен път. В днешни дни щеше да е пресипнал.

Събра се екип, който в мое присъствие дискутираше как да процедират. В крайна сметка решиха, че е късно за начални имунизации, а също не е добра идея да ми правят реимунизации. Инструктираха ме да уведомявам имунизационните екипи и така прекарах детството си без никакви имунизации. Когато години по-късно се появиха няколко случая на паротит, аз го преболедувах също. В днешни дни, когато имам възможността сам да вземам решение дали да се имунизирам или не, предпочитам да се доверя на медицината и на статистиката.

Медицината се развива с невиждани темпове и ще бъдем свидетели на изкореняването на всички болести. Виждам само две основни пречки пред постигането на тази цел: невежеството и изкуствения интелект – не този на машините, а на едни хора, които си мислят, че са по-умни от цяла една наука – тази, на която статистически дължат половината от продължителността на живота си.