Когато бях на десет, аз вярвах, че обществото ни е стъпило здраво на принципите на справедливостта и честността и всеки получава това, което е заслужил. Естествено смятах, че оценките в училище също са абсолютно и безпристрастно отражение на знанията и положените усилия за тяхното придобиване. Колкото и да се стараех обаче, понякога получавах и оценки, различни от шестици. Една петица в бележника беше в състояние да наруши душевния ми мир за дълго. Преживявах дълги дни и нощи, в които ме измъчваха мисли и въпроси относно възможностите и качествата ми. В същото време най-добрият ми приятел по това време беше гений – той не познаваше друга оценка освен „Отличен 6“. В разговорите и игрите не усещах някакво различие между нас, но щом биеше звънецът, аз изпитвах притеснения как ще се справя, ако ме изпитат, докато той изглеждаше абсолютно спокоен, а когато го изпитваха, знаеше всичко наизуст.

Радвах се за неговите успехи и се гордеех, че познавам това момче, но изпитвах все повече притеснения относно собствените си възможности. Веднъж бях болен от грип и не отидох на училище, а следобед реших да позвъня на своя съученик, за да попитам какво имаме за домашно. Белият телефонен апарат с шайба се намираше в коридора върху дървена поставка, монтирана в ъгъла. Застанах срещу телефона, вдигнах слушалката и набрах петте цифри. Вместо да чуя сигнал „свободно“ или „заето“ обаче, аз чух следното:

- Добър ден, другарко Х! Как сте? Аз съм Y, учителката на Z-чо по биология! Моля да предадете на Z-чо, че утре ще го изпитам на първа точка от последния урок и на втора точка от предишния урок.
-Благодаря Ви! Приятен ден!

Разговорът приключи, но аз продължавах да държа слушалката с широко отворени очи... Нужни ми бяха поне две минути, за да проумея това, което чух... Осъзнах, че моят приятел изобщо не е гений. Припомних си поне два случая, в които го вдигат, за да го изпитат, но той мълчи и не казва нито дума, при което учителите решават, че той има някакъв проблем и не му поставят оценка. Кой би допуснал, че геният на класа е неподготвен...

Огромен камък падна от душата ми в този ден. Не споделих чутото с никого тогава, но спрях да се интересувам какви оценки получавам, защото знаех, че оценките нямат абсолютно никакво значение. От този момент ме интересуваха единствено знанията и изобщо не се вълнувах нито от своите оценки, нито от тези на другите. Знаех обаче, че не всички имаме равен старт в живота, че в това отношение съм изтеглил късата клечка, което означава, че трябва да компенсирам факта, че родителите ми не са директори и партийни секретари, а хора, които са на дъното на йерархията.

В последните двадесет и пет години ми се налага да избирам и назначавам хора за работа. Абсолютно никога не съм се интересувал кой какво е завършил и какви дипломи има. Единственото, което е важно за мен, са знанията и качествата на хората, с които ще работя в екип.

Светът не е храм на справедливостта и винаги ще има хора, които ще играят нечестно или ще стартират от по-добра позиция. Приемете го, но не като предизвестена загуба, а като предизвикателство.