Видеото към тази статия трябваше да бъде на живо, но се оказа, че покритието на мобилния оператор в това дере тук е лошо, затова ще разкажа писмено. Преди две седмици, шофирайки към София, застигнах камион за сметоизвозване. Пътят беше със завои и нямаше как да го изпреваря, а той намали съвсем и аз трябваше да проявя търпение. За моя изненада камионът зави по черен път в гората, а на входа на този път го приветстваше голяма ярка табела с надпис „Сметището не функционира!“. Аз знам, че преди години в тази гора се намираше сметището на община Невестино, но вече сме европейци и не изхвърляме отпадъците в гората. Прибрах се вкъщи, включих компютъра и реших да се информирам каква е ситуацията с битовите отпадъци в община Невестино.
Всяка община има задължение да осигурява сметоизвозване. И дори е задължена да обявява чрез публични доклади как е решено то. Та община Невестино е обявила, че има сключен договор с депо край Самоков. И понеже Самоков е 40 пъти по-далеч от старото, вече закрито, сметище, община Невестино е увеличила такса смет от 3.5 на 5 промила. По същото време кметът на общината е дал интервю пред медиите, разказал е, че общината генерира 8000 тона битови отпадъци годишно и че сега, след като отпадъците се транспортират до Самоков и се плаща висока такса за депониране, такса „смет“ трябва да бъде увеличена. Съответно, през 2018 общината е събрала 70 762 лева от такса смет, а през 2019 заради новата ставка събраната сума е 134 593 лева. Пито – платено, но дали?
През 2019 година депото край Самоков е приело 135 тона от община Невестино и това е отчетено в официален доклад. Какво се случва обаче с останалите 7 865 тона? Първо, да уточним нещо – отпадъците са световен проблем и много умове си блъскат главите с управлението му.
За да се търси решение на даден проблем, трябва да бъдем наясно с подробностите. Затова навсякъде по света едни хора изследват отпадъците. И всяка община прави подобно обследване. Целта е да се знае от какви компоненти се състоят битовите отпадъци – колко пластмаса, колко хартия, колко метали и т.н. И се знае колко отпадъци генерират гражданите не само за година, но и по сезони, защото има сезонност и в това.
Та не е проста работа това и е ясно, че гражданите на богатите държави генерират повече битови отпадъци. Но и най – богатите не генерират 4 тона на човек годишно. Аз не съм забелязал жителите на община Невестино да тънат в лукс и не вярвам това да се случи при управлението на този кмет и на този министър-председател. Затова смятам, че цифрата „8000 тона/4000 килограма на човек“ е пресилена. Средната стойност за ЕС е 492 килограма. Но със сигурност общината не генерира 135 тона. Ако генерираше 135 тона, при събрани близо 135 000 лева такса „смет“, аз бих се запитал защо си губя времето с тази ИТ фирма, ами не запретна ръкави и не започна да събирам смет. И се сетих, че всъщност го правя вече десет години за две махали на село в същата община Невестино, защото общината не сметоизвозва от нашето село. Ние обаче транспортираме сметта до Самоков и плащаме 52 лева на тон. Чакахме страшно дълго за регистрация, с месеци, а през това време, след разговори с началника на отдел „Екология“ на община Невестино, тя уреди да ни пускат в онова депо с намигване. Много е вероятно онези 135 тона от община Невестино за 2019 да са всъщност това, което сме закарали ние.
Та стана ясно, че онзи камион не е свил към гората, защото шофьорът има някаква неотложна физиологична нужда, а го е направил, защото община Невестино е новоевропейски тарикат и загробва отпадъците там. Информирах полицията. Не по канален ред, а тъй като на доброволен принцип помагам на униформените с някои свои умения и комуникираме често. Просто споделих с тях своите съмнения. Те казаха, че има логика и че вероятно наистина община Невестино нарушава законите и изхвърля смет в гората. Попитах ги дали биха се самосезирали, т.е. да причакат камиона и да започнат процесуални действия.
Отговорът ме втрещи – не, не могат, защото „работата с боклука е дебела и се дирижира отгоре“. Ставало дума за колосални суми и щели да им паднат главите, ако направят първата крачка. Попитах как да процедирам тогава и бях посъветван да позвъня на телефон 112, щом установя камион на онова бивше сметище. С други думи аз да осигуря секретен пост и наблюдение на сметището. Аз обаче познавам законите в Република България и нямам такива правомощия. Дори е незаконно да следя и записвам когото и да било, а аз спазвам всички закони. Даже в живота си не съм пресякъл на червено. Естествено, не само като водач на МПС, но и като пешеходец. Та, спазвайки законите, аз започнах да посещавам онова депо и да документирам количеството на отпадъците.
Аз живея в София, имам бизнес, а вкъщи имаме бебе на 8 месеца, но някак вместих и отскачането до сметището в Невестино в програмата си. И стана ясно, че община Невестино го кара през просото.
Аз не бих се обадил на 112, без да съм наясно кой точно извършва престъплението. И така, след две седмици, днес, аз позвъних на 112 и съобщих, че камион на община Невестино в нарушение на закона изхвърля отпадъци сред природата. Операторът ме разпита за подробности, благодари ми и каза, че ще информира съответната институция. А аз очаквах да прати полиция, която да констатира нарушението и фактите. Попитах го коя служба ще информира, а той отговори, че ще информира дежурния в община Невестино. Не дежурен в полицията, а дежурен в общината, който рапортува директно на кмета!
Тогава информирах служителя от телефон 112, че по този начин той вероятно ще информира извършителите на това деяние и те ще прикрият следите, като затрупат сметището. Той обаче ме нахока, че такава е процедурата и че това не е концерт по желание – щом си се обадил на телефон 112 и си съобщил, че общината прави безобразия, те ще кажат на общината, че Димитър Димитров иска да им създаде главоболия. Направо чудесно! Обясних му, че в такъв случай е по-добре да не информира никого и да оттегля сигнала си. Той обаче каза, че щом съм недоволен от това, да не съм звънял на 112, а аз си мислех, че щеше да е по-добре, ако изобщо не се бях родил в България.
Сега положението е следното: в понеделник трябва да подам жалба до прокуратурата, а тя ще сложи преписката в кръглата папка, сиреч в кошчето, а ръководството на общината, а може би и на държавата, ще знае, че някой си Димитър Димитров им пречи на бизнеса, а багерите и булдозерите ще заровят всичко през уикенда.
Сега Димитър Димитров, който загуби две седмици в това, а междувременно помогна за други неща на полицията и тя беше безкрайно доволна, което пък му костваше още много дни и километри, ще живее пред сметището, за да не позволи на багерите да скрият доказателствата.
Димитър Димитров няма просто да живее на сметището, а ще работи оттам, защото има бизнес, който не печели обществени поръчки, не хленчи за 60/40, ами печели и плаща данъци на държавата. За да има за държавните чиновници, за субсидии на партии и прочее.
И като споменах „партии“, мнението ми за партиите е следното – трябва да намерим начин да им забраним да участват в избори и управление, защото иначе тази агония ще продължи. Трябва да оставим на децата си не просто чиста природа, а също така чиста и свята република. Много чистене ни чака, много!
