Здравейте! Как мина седмицата ви? Моята беше добра, дори ме похвалиха в училище. Да, знам, че училището е във ваканция. И е вярно, че не съм стъпвал там от години. Вярно е също, че отдавна не съм в ученическа възраст. Но въпреки всичко, ме похвалиха в училище...
Надявам се наистина да съм допринесъл с нещо. Защото нашето бъдеще зависи от образователната ни система. Топим се като нация и изоставаме от света, а децата на България са все по-малко. И виждам само един възможен изход от това положение: да отгледаме, възпитаме и образоваме суперчовеци. Как си ги представям ли? Суперчовеците не хленчат, че някой им е крив, а постигат, допринасят, покоряват и прогресират. Суперчовеците не робуват на пороци, защото имат здрав разум и желязна воля. Суперчовеците не могат да бъдат купени или манипулирани. Въпреки уникалността на всеки индивид, обществото на суперчовеците е изключително ефективен отбор, непознаващ хитруването, несправедливостта, лукавството и лъжата. Суперчовеците трябва да имат усет за естетика. Да изпитват въпиеща потребност да творят красота около себе си. Да умеят да живеят в хармония с Природата. Да не са егоисти. Да бъдат добри родители...
За съжаление обаче, аз не виждам много суперчовеци. Нека да не се заблуждаваме – мъжът с биреното коремче, хвърлящ фасовете си през прозореца на автомобила си, от който пък се носи чалга на високи децибели, докато невръстното му дете, стъпило върху предната седалка, се опитва да осъзнае как работи светът, не може да отгледа и възпита суперчовек. Жената, която се страхува, че държавата може да й отнеме децата само защото тя ги „потупва“, понеже не познава други възпитателни методи, също не би могла да възпита суперчовеци. И има само един шанс за тези деца – образователната ни система – предучилищните и училищните институции. Това е и нашият шанс като общество. Нашият последен шанс.
Затова трябва да даваме мило и драго за българското училище. Кой каквото може. Ще ви припомня думите на Васил Априлов: „Каквото можах - направих. По-хубаво нека направят могъщи.“. Накъдето и да погледна в София обаче, виждам много демонстрация на могъщество, но в същото време българските учители едва свързват двата края, а много от училищата не предлагат дори елементарни условия за провеждане на учебен процес...
