На 26.08.2019 г., понеделник, 15:08, в землището на село Еремия, област Кюстендил, възниква пожар. В онзи момент духа бурен северозападен вятър и има опасност пожарът да се разпростре на голяма площ. В района не е валял дъжд от месец. Животновъдството отдавна е част от далечната история на селото и по тази причина навсякъде растат високи треви и тръни, които по това време на годината са абсолютно сухи. За да бъдат изгледите съвсем неблагоприятни, най-близкото поделение на противопожарната служба се намира на 25 километра от селото, в областния град.

Мястото обаче е само на два километра по права линия от обект, в който фирмата ми има присъствие под формата на хора и техника. На обекта разполагаме с високопроходима специализирана противопожарна машина и работниците реагират незабавно, отправяйки се към зоната на пожара. Същият е потушен бързо, като пристигналите два екипа на РСПБЗН, чиито машини са непригодни за работа в пресечен силно наклонен терен, ни служат като водоноски и така пестим време за зареждане с вода. Този пожар е един от хилядите в статистиката и бюлетинът на МВР Кюстендил за тази дата е лаконичен: „Вчера екипи на РСПБЗН са гасили 8 пожара в Кюстендилска област, материални загуби не са допуснати. Всички пожари са причинени поради небрежност.”

„Небрежност“ е удобна дума, защото в България тя не звучи кой знае колко грозно. „Престъпна небрежност“ дори звучи някак странно по нашите географски ширини. Отделих време, за да направя една снимка на мястото в деня след пожара. Ще си позволя да направя няколко коментара по нея. Първо, на изображението се вижда електропреносна инфраструктура. Вижда се трасе от мрежа „ниско напрежение“, чиито проводници минават през короните на дървета. При силен вятър клоните на тези дървета притискат проводниците, те се допират един в друг и прехвърчат искри. Често се случва две жици да се преплетат и да се получи офазяване – имате електричество, но напрежението по отделните фази и „нулата“ не е това, което бихте очаквали с всички произтичащи от това последствия.

Обществена тайна е, че състоянието на електропреносната мрежа в малките населени места е плачевно. Кой го е еня, че някакви необитаеми паланки ще остават без електричество при всяка буря? Когато става дума за пролетна или зимна буря, това е проблем само на самите давещи се, но сега, в летните месеци, това е проблем за цялата ни нация – просто защото при следващата комбинация от суша и бурен вятър можем да пламнем отвсякъде. А това вече е световен проблем, защото атмосферата на планетата ни е една и тя няма държавни граници.

Много съм любопитен как изглеждат договорите, с които държавата е (про)дала електропреносната ни система на частници. Сетили ли са се консултантите, които са прибрали милиони от държавата, т.е. от нас, за съставянето на тези договори, да сложат клауза, че същата тази електропреносна система е важна за националната ни сигурност. Не просто да имаме електричество, а системата да продължи да бъде безопасна, т.е. всички трасета да бъдат поддържани в такъв вид, че да не ни запалят чергата при някакъв си по-силен вятър. Пише ли там, че ако това не бъде спазено, договорът се разваля и държавата поема моментално контрол върху занемарената мрежа – армията и общините почистват трасетата, а държавата възстановява държавните електроразпределителни предприятия. Не ми казвайте, че държавата била лош стопанин. Има един по-лош стопанин от нея, и това е частник, получил някакви активи безплатно. А държавата е лош стопанин само там, където прокуратурата и службите проспиват или прикриват корупцията и кражбите.

Да продължа с анализа на онази снимка: вижте периферията на изгорялото, специално там, където не граничи с път. Виждат се следите от машината, за чийто оператор наклонът и храстите не са били проблем и пожарът е ограничен до възможно най-малка площ. Това е нашият почерк, но ние сме аматьори. Този на професионалистите е да спират огъня само на пътища, без значение след колко километра е следващият път.
Аз не съм експерт по пожарогасене и не мога да ви кажа защо в България пожарникарите и служителите на горските стопанства са инструктирани, че горски пожар се ограничава само при пътища. Също съм любопитен защо държавата не разполага с високопроходима техника за пожарогасене. Под високопроходима не разбирайте някакви си джипове, а такава, която няма да се спре пред нищо – ще премине през заблатена местност, ще изкачи 45-градусов сипей и въобще винаги ще успее да отиде при пожара, а няма да чака той да отиде при нея.

Та да си дойдем на думата – може ли пожар в бурен вятър, в жега и насред суха пустош, да бъде овладян бързо и с минимални щети – очевидно може. Щом такава техника е по джоба ми, вероятно е и по джоба на държавата. Можеше ли този пожар да бъде избегнат – можеше. Можем ли да направим нещо по въпроса, например да си прочетем договорите с частните ЕРП-та и да им стъпим на вратовете, преди да е станало прекалено късно – можем. Какво чакаме тогава?

И нещо весело за десерт – вечерта след потушаване на пожара получих телефонно обаждане от личния телефон на пожарникар:
„Здрасти, Митак, абе онзи пожар в Еремия, където го гасихте заедно с нашите колеги днес, някакво тлеещо дърво се разгоряло, хората там са притеснени, можете ли отидете да го угасите, да не се притесняват...“. Това съвсем не е първото подобно запитване, което съм получавал, беше късно и жена ми ме гледаше притеснена за какво ли ми звънят по това време. Аз приключих разговора и я успокоих с думите „От пожарната звъняха, помолиха ни да угасим нещо...“. А тя ще свикне - довечера може я от Бърза помощ, я от полицията да позвънят – далеч са хората, да не бият път...
Дали пък аз да не се обадя някой ден в пожарната и да им кажа: „Момчета, дължа едни данъци, някакви си сто хиляди, та понеже данъчната служба ви е наблизо...“