Климатът се променя и засушаванията се превърнаха в норма. Докато новинарските емисии ни заливат с протести на недоволни от водния режим хора и спасителни акции, в които хеликоптери на швейцарската гвардия доставят питейна вода за кравите във високопланинските пасища, ние оставаме слепи за огромна трагедия, която се случва под носовете ни – безброй изворчета и поточета пресъхнаха и в момента има хиляди места, на които няма дори капка вода в радиус от над пет километра.

Повечето диви животни са териториални и обитават определен ареал. Липсата на вода обаче ги принуждава да излизат ежедневно извън него. За тях навлизането в чужда територия крие риск от нежелани срещи, които често завършват фатално. Миграциите водят и до разпространение на заразни болести сред животните. Свързани са и с пресичане на шосета и магистрали и не е случаен фактът, че виждате все повече прегазени животни...

Ние, хората, отдавна сме каптирали повечето водоизточници и ежедневно пробиваме все по-дълбоки сондажи за питейна вода, която крием в тръбопроводи и резервоари, след което, замърсена, я изливаме чак в долните течения на реките. И не си даваме сметка, че така лишаваме дивите животни от живот. Защото и децата знаят, че водата е живот.

За разлика от хората, дивите животни не протестират и не се молят, а се борят до последно. След което просто загиват. В този труден за всички момент, човекът, който претендира, че е най-висшето същество, истинският цар на всички животни, може да докаже тази своя претенция.

Не като отиде в гората с пушка, а като се погрижи за по-слабите в царството си.