Преди време синът ми, тогава на пет, ме попита дали може да стане... нинджа.
Ние, родителите и учителите, сме хората, които са длъжни да покажат на децата света възможно най-подробно и реалистично, за да бъдат подготвени за живота. Да им предадем всичките си знания и опит и да ги поощрим да надграждат.
Машинално понечих да му кажа, че нинджи отдавна няма, но в този миг през съзнанието ми препусна порой от спомени и гледки, които не бих споделил дори на смъртния си одър. Стоях така вцепенен и сериозен поне пет секунди, а когато погледът ми се фокусира отново към Матей, той ме гледаше изпитателно в очакване на „присъдата“:
– Разбира се! Но трябва да учиш и да спортуваш много. Трябва да бъдеш отличен ученик и да придобиеш знания във всички области – нинджите не носят справочници, учебници и изобщо багаж; да научиш добре всички основни езици; да тренираш волята си както в спорта, така и в ученето; да не се поддаваш на мързел, изкушения и пороци; да се научиш да различаваш доброто от лошото, да си добър с хората, но безкомпромисен към злото и несправедливостта...
(Откакто съществуват хората, светът винаги е бил сцена на жестокости и несправедливости. Несправедливостта не познава граници, а лошите нямат насита – те искат всичките пари и цялата власт, Темида за наложница и всичката кал под ръка, за да могат да я мятат по останалите. А когато едно общество потъне в мрак и всичко изглежда загубено, само стегнат отряд нинджи е в състояние да възстанови баланса.)
– Само това и ще стана истински нинджа?
– „Само“ това...
Лято е и пак нямам време за детето си – връщам се вкъщи, когато вече е заспал, и излизам по тъмно, преди още да се е събудил, а понякога гася пожари или монтирам съоръжения и по нощите, но знам, че спазва стриктно учебния и тренировъчния си план. Майка му е боец, закален от школа по художествена гимнастика, и при нея също няма шест-пет – компромисите и глезотиите са вредни.
Ето по какво работя в последните две години: през годините в България са изградени 110 противопожарни наблюдателни кули. По официални данни към 2025 г. функционират едва 27 от тях, а около 80% не функционират и се нуждаят от ремонт.
Но проблемът не е само, че повечето от тези съоръжения не работят. При много от тях самата концепция за наблюдение силно ограничава ефективността им – системите са изградени около една или няколко PTZ термовизионни камери.
Термовизионните камери са чудесна технология и имат своето място в противопожарното наблюдение. На теория предимството им е очевидно – те могат да откриват температурни аномалии независимо от осветеността. При ранното откриване на горски пожари от голямо разстояние обаче има няколко практически проблема:
1. Горските пожари обикновено започват от земната повърхност – суха трева, паднали борови иглички или шума. В първите минути огънят и нагретият терен често са скрити зад релефа, растителността и самите дървета. Температурната аномалия съществува, но между нея и термовизионната камера няма пряка видимост. Димът обаче много бързо се издига над препятствията и при добра видимост може да бъде забелязан от десетки километри.
2. За да може една термовизионна камера да открива сравнително малки температурни аномалии от километри разстояние, тя трябва да работи с достатъчно тясно зрително поле. А колкото по-тясно е зрителното поле, толкова по-малка част от хоризонта наблюдава камерата във всеки конкретен момент. PTZ камерата трябва последователно да обходи множество позиции по хоризонтала, а заради ограничения вертикален ъгъл – и на различни вертикални нива. В зависимост от използваната камера, оптиката и зададения алгоритъм на патрулиране, пълният обзор може да отнеме много минути. През огромната част от това време конкретната точка, на която току-що е възникнал пожар, просто не се наблюдава.
3. Другото фундаментално ограничение е разделителната способност. Разделителната способност на термовизионните камери обикновено е от порядъка на няколкостотин хиляди пиксела. Например 640×512, което е несравнимо по-малко от милионите пиксели на съвременните оптични камери. С увеличаването на разстоянието всеки термален пиксел покрива все по-голяма площ от терена и един току-що възникнал пожар може да заема само част от пиксел или няколко пиксела и да не създава достатъчно отчетлив сигнал за надеждна автоматична детекция.
Подобни ограничения има и при сателитното откриване на пожари. Използваните за оперативна детекция системи като VIIRS и MODIS работят с пространствена резолюция съответно около 375 метра и 1 километър – тоест един пиксел от сателитното изображение представлява приблизително 375×375 метра при VIIRS и 1×1 километър при MODIS. Те могат да открият пожар, заемащ само част от такъв пиксел, ако температурната аномалия е достатъчно силна, но имат друго фундаментално ограничение – не наблюдават една и съща точка непрекъснато. Пожарът трябва да съвпадне по време със сателитно преминаване, а облаци, гъст дим и дървесна корона могат допълнително да попречат на детекцията.
А при горските пожари именно първите минути са най-ценни. Казвам го като човек, който е участвал в гасенето на не един и два горски пожара.
В зоната около базата на FireBrigade1 многократно сме засичали и гасили пожари, преди те да бъдат отчетени от термовизионни или сателитни системи. Причината е проста: вместо да чакаме огънят да стане достатъчно голям и достатъчно видим като температурна аномалия, търсим първия му видим признак – дима.
Как го постигаме:
Вместо по една PTZ термовизионна камера на кула, ние монтираме четири броя фиксирани ColorVu камери (виждат цветно дори в безлунна нощ), всяка със зрително поле 110 градуса и 8-мегапикселова (4K) разделителна способност. Насочени са към четирите посоки на света и покриват заедно 360 градуса.
Освен тези четири фиксирани камери монтираме и още четири PTZ камери с висока разделителна способност и 32 пъти оптично приближение. При забелязан димен стълб ползваме PTZ камерите, за да проверим източника и евентуално да изключим фалшива тревога – например някой комин.
Отдавна не дежурим 24/7, за да следим камерите, а ползваме специално разработен за целта AI агент. Той бди неуморно, а когато забележи дим, сам преценява коя PTZ камера да насочи, насочва я, приближава, гледа и анализира, и едва когато е сигурен, че има пожар, ни информира. Всичко това – в рамките на секунди.
Така ние засичаме пожарите още в първите 3–4 минути от тяхното възникване, което пък ни дава възможност да ги локализираме и потушим, преди да са станали големи.
След като знам, че страната ни е на практика без автоматично противопожарно наблюдение, аз реших да разширя зоната на покритие. За целта се обърнах към нашия мобилен оператор, който притежава почти всички телевизионни кули в страната, с предложение да ни бъде предоставена възможност за колокация на наше оборудване – камери, мрежово оборудване, сателитни терминали и сървъри – върху техните обекти.
Мобилният оператор, като отговорен бизнес, след като се запозна с проекта, прие да съдейства и вече извършваме наблюдение от кулите на вр. Виден, Копитото и Петрохан. Предстои монтаж на вр. Ботев, Карандила, Еделвайс, Ореляк, Снежанка, Шейновец и т.н.
Паралелно с това стартирахме серийно производство на мобилни обсерватории, базирани върху високопроходими едноосни ремаркета – всяка със соларни панели, инвертор, батерии, сателитен терминал, сгъваема мачта с камери и сензори. Те се разполагат тактически в зони без противопожарно наблюдение или в зони на мащабни инциденти.
Какво общо има това с нинджите ли?
Докато монтирахме оборудване на най-високите площадки на Виден и Петрохан при бурен вятър и клатещи се кули – съвсем нормално поведение за такива съоръжения – аз си мислех колко много са ми нужни още един или двама техници нинджи – енергични хора, способни да шофират стотици километри, да катерят 20 етажа по десетина пъти на ден, да имат опит с офроуд шофирането, защото предстои да поставим наши съоръжения на билата на Рила и Пирин.
Предстои да сменим концепцията на много вече изградени противопожарни кули, като поставим наше оборудване и отново им вдъхнем живот.
Всичко това трябва да се случи в изключително кратки срокове – залогът са прекрасните гори и планини на България. След това пък предстои сервизиране на всичко това – тук изгорял суич, там повреден сателитен терминал – засега го правя сам и лично в последните две години – в зной и сняг.
Та търся електротехници с опит, валидна шофьорска книжка и добро шофьорско досие, както и с опит или желание да придобият квалификация за работа на височина, въжен достъп и извършване на височинни монтажни дейности.
И още нинджи ще спомена: колегите ми във фирмата.
FireBrigade1 е неформално звено на българската уеб хостинг компания ICDSoft. Не сме приели нито една стотинка дарение или държавна помощ – всичко гореописано се извършва и финансира в обществена полза само и единствено от печалбата на ICDSoft.
Има само един начин да сте част от това – ако бъдете наш клиент или ако ни препоръчате.
Услугата ни е качествена и изобщо не е от най-евтините, но вместо да харча грешни пари за реклама, предпочитам да ги дам на клиентите. Ако ви е нужен хостинг и се спрете на нас, използвайте следния линк с промокод, за да спестите 70% при първоначалната покупка:
Така заедно ще изградим работеща мрежа за детекция на горски пожари с национално покритие и ще помогнем на огнеборците да спечелят ценни минути при всеки горски пожар.
