Dimitar

В неделя, 25.03.2018 г., медиите показаха потресаващи кадри със загинали и бедстващи коне на билото на Осоговска планина. На следващия ден, понеделник, новините в 17:00 ч. цитираха ПСС, че лошите метеорологични условия не са позволили доставка на сено в този ден...

За мен това прозвуча като повиквателна и веднага потеглих към планина Осогово, като изкупих всички свежи зеленчуци от магазините по пътя си. В 19:43 ч. достигнах мястото, където бяха конете. Разпределих храната между всички живи коне и се отправих надолу за още храна. В 00:57 ч. на 27.03.2018 г. направих втората доставка.

В следващите дни следях новините от ПСС и винаги, когато те не бяха в състояние да доставят сено, аз отивах и хранех конете със зеленчуци. Междувременно започнаха процесуално-следствени действия и в три отделни дни транспортирах следствен екип от дознатели и ветеринари.

Конете започнаха да се възстановяват от дългото гладуване и на 04.04.2018 г. аз и съпругата ми ги изведохме от снежния капан и ги преместихме на по-ниско място, където снегът се беше стопил и имаше паша. В следващите месеци следях с интерес новините относно разследването. Разбрах, че собственикът е глобен и с това случая е приключил.

Случаят може да е приключил, но проблемът стои. Тези коне са просто реквизит в пиеса за милиони: само в алпийската част на Осоговската планина има над 60 000 декара земи със статут на пасища. За всеки от тези 60 000 декара някой получава по 60 лева субсидия на година. Да, близо 4 милиона лева на година само в тази планина, а в България планини дал Бог. За да се получава субсидия за тези пасища, са необходими определен брой животни. Какъв човек трябва да си, за да не се погрижиш за животни, които ти помагат да ПРИБИРАШ милиони?

В цял свят правоохранителните служби следват парите, за да стигнат до мозъците на престъпните схеми. В България обаче не правят така, защото знаят много добре до кого ще стигнат и какво ще последва.