В последните дни и седмици търпя репутационни щети от човек, на когото аз и мои колеги помогнахме много преди десет години. „Благодарността“ обаче е брутална.

И докато чакам прокуратурата да поправи грешката си от 2022 г. – това беше причината за своеобразната ми "стачка" – помагам на младежи в чужбина вместо в България, съм безмълвен наблюдател на абсурдите, които се изливат по мой адрес. Изключително неприятна история, за която ще разкажа едва след логичната ѝ развръзка – за да не преча на процеса.

И както не бях в най-доброто си настроение, колегите от ICDSoft ми препратиха запитване, адресирано до мен. Заглавието гласеше: „Запитване за съдействие – проект за пътна безопасност“. По обясними причини не отворих мейла с присъщата си готовност и ентусиазъм. Но все пак погледнах. Видях една много добре структурирана презентация – без нито една излишна дума, написана на перфектен български език, без правописни грешки, завършваща така:

„Обръщам се към вас като най-отговорната и социално ангажирана ИТ компания, която ми е позната и която би оценила значимостта на подобен проект и би откликнала с техническа подкрепа, с която заедно да допринесем за по-безопасни пътища в България.“

И веднага забравих, че съм сърдит. Отговорих, че ще съдействаме. Докато комуникирахме писмено, ми стана ясно, че общувам с човек със солидно образование и технически опит, а също така и с богата обща култура. Представях си човек около 30-те, завършил поне една магистратура.

Неминуемо стигнахме до телефонен разговор. Нямаше как да не попитам Мартин за възрастта му. Това, което чух, ме впечатли: той е на 18, още е ученик, но работи в офис на половин работен ден. Мартин също е много активен доброволец – т.е. човек от моята „кръвна“ група. И още нещо: той не е учил програмиране, а се е заел да го учи сам – и то от
един месец, през който вече е създал тази система.

Изненадите не свършваха. Попитах го как се е сдобил с наличните данни – поискал ги по канален ред и не можели да му откажат. Поискал данни и от още една агенция, получил отказ и веднага завел дело – просто му се наложило да изчака три дни, докато навърши пълнолетие.

Това момче ми оправи деня и много бързо ме върна там, където винаги съм бил – да помагам. Проектът му веднага получи безплатен хостинг „во веки веков“, а аз ще бъда на разположение на Мартин изцяло – със съвети, финансиране и всичко, от което има нужда.

Запомнете това име: Martin Atanasov