Тази сутрин, докато проверявах работата на колегите, попаднах на интересен мейл от клиент. Питаше ни дали ние имаме план за действие при кризи и дали можем да гарантираме, че ще продължим да обслужваме клиентите си.
Hi,
I am seeing reports that European countries are now shutting down business, universities, schools, travel, and even issuing quarantine zones.
Do you have a contingency plan for any disruptions imposed on your business by governments in response to coronavirus? For example, if Bulgaria declares a state of emergency, will everything at ICDsoft and SureSupport continue to function as far as you generally know at this point?
Things like that.
?
Въпросителният знак, поставен на отделен ред, издаваше колко притеснен е този човек. Отговорът на колегата ми беше много лаконичен:
Yes, we do have a contingency plan and a high level of preparedness. In case Bulgaria declares a state of emergency, everything at ICDSoft and SureSupport will continue to function as normal.
Представих си усмивката на лицето му, докато е отговарял. Защо си мисля, че се е усмихвал ли? Ето защо:
1. Ние имаме повече служители от необходимото да обслужваме нашите 59 000 клиенти. Повечето бизнесмени, ако се запознаят с личния състав и с обема на работата в ICDSoft, ще възкликнат, че половината от тези хора не са нужни. „Та това е златна мина! Ти можеш да съкратиш разходите за заплати с поне милион долара на година, без това да се отрази на качеството!“ Така са ми казвали. Да, имам повече от достатъчно хора. Затова можем да си позволим да работим 32 часа седмично и да имаме два месеца платен годишен отпуск. Всичко това е огромен резерв и е направено с цел – ако започнем да се разболяваме масово и на другите им се наложи да работят извънредно, ще се напънем и ние и ще започнем да работим цели осем часа. Ако на другите им се наложи да не излизат изобщо в отпуск, ние ще стиснем зъби и ще почиваме само по един месец.
2. На нас всъщност няма да ни се наложи да правим гореописаните „саможертви“. Ето защо.
През 2009 година аз пожелах от колегите да се подготвят за работа от вкъщи. Беше направена нужната организация и тествахме тази система в продължение на месеци и тя работеше без проблем. След това оставих на всекиго възможността да реши дали да работи от вкъщи. Имаме колеги, които работят изключително от домовете си. Наш колега се премести да живее в провинцията и не съм го виждал от близо десет години – вероятно е по-щастлив там. Имам колега, който получи гражданство от САЩ, и редува Флорида и София. Нямам идея къде е сега, защото аз самият не съм ходил в офиса от месеци. Затова вероятно няма да ни се наложи да работим повече – защото вероятността наши колеги да се разболеят е много ниска – сега те работят в комфорта на домовете си, в самоизолация, докато отмине пандемията.
3. Ние имаме резервен офис извън София. В този резервен офис можем да издържим на едногодишна обсада, без да се лишим от нищо.
4. Имаме изготвени статистики с нуждите на офиса ни от консумативи, хигиенни материали, препарати, бутилирана вода, кафе, чай, захар и каквото се сетите. И държим на склад резерв от всичко това за 12 месеца. Да, дванадесет месеца. И когато светът полудее и всички хукнат да купуват разни неща, ние просто спираме да пазаруваме и няма да тежим на същия този леко объркан и изненадан свят по никакъв начин. Да, няма да ни видите в магазините и няма да получите поръчки от нас за каквото и да било. Когато през януари нашите представители в Хонг Конг ме попитаха дали при нас има маски, защото при тях нямало, аз им отговорих, че можем да им изпратим 1000 маски, а те не можеха да повярват на късмета си. И ме питаха: „Ама наистина ли в магазина ви дадоха 1000 маски?“. Казах: „Да, дадоха, но това беше преди осем години, просто ви изпратихме най-старата си партида маски, не обръщайте внимание на датата на производство, маските са ок.“. Да, в резервния офис в провинцията имаме всичко – маски, защитни облекла, противогази, каквото се сетите. Противогази имаме и в офиса – 50 броя, за всекиго по един. И не са купувани вчера, нито тази година, просто ние отдавна сме подготвени за абсолютно всичко.
5. Нас не ни интересува колко дълбока може да е задаващата се криза. Не ни интересува дали ще има храна в магазините, защото имаме резерви. Дори ние произвеждаме храна – разполагаме с 300 декара земеделска земя и произвеждаме собствена продукция. Аз самият днес ще работя в оранжерията – полезно и разтоварващо е. Колегите ми, които работят от домовете си, знаят, че ако настъпи продоволствена криза, хранителните продукти ще им бъдат доставяни по домовете. Не ни интересува дори дали бензиностанциите ще работят и дали ще има горива, защото не ни се налага да спираме там. Поне 12 месеца. Не ни интересува дали ще има електричество – разполагаме със собствена островна фотоволтаична централа, плюс тонове батерии. Не ни интересува дори дали България ще бъде свързана с Интернет, защото имаме двуканален сателитен интернет в онзи резервен офис.
6. Какво ще правим в случай на извънредна ситуация? Това, което правим всеки ден – ще работим и ще обслужваме клиентите си. Те разчитат на нас и ние няма да ги разочароваме.
Много хора, които са запознати с тези приготовления, са ми казвали, че съм луд - винаги реагирам с усмивка. Със загадъчна усмивка... Със същата усмивка днес колегата е отговарял на онзи клиент.
