В понеделник, четвърти септември 2023, към мен се обърнаха от Пещерно спасяване / Cave Rescue Bulgaria с молба за съдействие: в пещера в Южна Турция, на голяма дълбочина, техен колега спелеолог бе получил сериозен здравословен проблем и се нуждаеше от спешна помощ. Ние имаме пещерняци с много добра подготовка, а някои от тях са хората, които първи са открили и изследвали тази част на пещерата Морджа, в която американският им колега Mark Dickey бедстваше. Да уточня, че спускане на такава дълбочина и в такива условия може да отнеме повече от денонощие, а през това време някой долу се нуждаеше от спешна помощ. Хората просто търсеха наземен транспорт или поне средства за гориво. И понеже са реалисти, нямаше да се разсърдят на отказ.
Първата ми мисъл беше да ги закарам лично с пикап на пожарната ни бригада – машината щеше да бъде от помощ и със сателитния терминал, монтиран на нея и осигуряващ високоскоростен интернет навсякъде, дори в движение. Поставих най-близкото населено място до пещерата в приложението за навигация и видях, че ще са нужни близо 16 часа, за да стигнем дотам. Това нямаше да бъде навременна помощ и веднага се свързах с авиокомпания, специализирана в чартърни медицински полети, след което информирах пещерняците, че петима от тях трябва да тръгнат незабавно към летище София, където ще ги чака самолет, който ще ги закара до най-близкото летище до пещерата в Турция.
Операцията в Морджа ще остане в учебниците по пещерно спасяване: там се включиха екипи от България, Италия, Унгария, Словения, Полша и Хърватия. Всички екипи, с изключение на българите, заминаха за Турция с транспортни самолети на военновъздушните сили на съответните държави.
Тогава предпочетох да стоя в комфорта на анонимността и помолих да не бъда споменаван аз или фирмата ми, но виждам, че хората в България, наричащи се държавници, не са еволюирали изобщо за тази една година, и държавата нехае за хората от Пещерно спасяване / Cave Rescue Bulgaria. Това са хората, които са най-добре обучени за спасителни действия след разрушения на сгради и други конструкции в резултат на земетресения, наводнения, свлачища, производствени аварии, военни действия, тероризъм.
Обществото ни трябва да осъзнае колко ценни са тези хора и да започне да им помага: те се нуждаят от средства за екипировка, обучение, транспорт. Всички те упражняват различни професии, за да могат да се издържат, и тренират в откраднато от съня и семействата им време. А правилно би било най-добрите от тях да получат издръжка от държавата и да се занимават само с това, в което са най-добри. Ако утре ни сполети мощно земетресение, и половината ни сгради получат сериозни щети и станат опасни, кой ще вади оцелелите (и не само тях) от руините? Пожарникарите? Полицаите? Военните? Не – само пещерняците и алпинистите имат нужната подготовка. Ако утре възникне подобна ситуация като тази в Турция, познайте на кого ще позвънят тези хора – на министър-председателя, на командването на Българската армия, на Президента или на мен? Затова реших да наруша мълчанието си днес. Нека държавата, или нещото, което претендира за такава, да си влезе в ролята.
След няколко дни хората от Пещерно спасяване / Cave Rescue Bulgaria ще честват петдесета годишнина от началото на организираното пещерно спасяване в България. Нека, ако не държавата, то поне обществото да ги подкрепя в благородната им мисия.
