Зоната на горното течение на река Елешница е много красива и живописна, но досега не е имала късмет по отношение на горските пожари: липсваше каквото и да е наблюдение, а и най-близката противопожарна служба е на един час път. В резултат на това почти не се случва пожар, който да засегне под хиляда декара. Така стана и през това лято: три големи пожара - между Ваксево и Фролош през юли, при Червена ябълка - пак през юли - тогава се е разбрало за пожара девет часа след възникването му, и пожарът между Църварица и Илия в началото на август. Затова в спешен порядък в началото на август монтирахме съоръжение за наблюдение на зоната при връх Езерник. Още настройвахме системата, когато, преглеждайки записи от камерите, забелязахме две малки кученца. Връх Езерник е отдалечено и негостоприемно място - няма никакви източници на вода. Малко кученце би загинало бързо там. Върхът е на един час път от базата ни и веднага потеглихме натам. За съжаление, успяхме да спасим само едното кученце. То беше оцеляло, защото беше похапвало джанки, паднали от едно дърво на самото било. Още в самото начало реших да не ровя кой е оставил тези кученца на сигурна смърт в това безлюдно място. Първо, защото не вярвам в българската правосъдна система. И второ, не вярвам, че този човек може да бъде превъзпитан. А и има кой да го накаже. И това не съм нито аз, нито прокуратурата и съдът. Рая, така я нарекоха доброволците, е била малтретирана и се боеше от хора. Също така беше изключително слаба и ѝ беше нужно време, за да наддаде на тегло, за да можем да я покажем. Сега Рая си търси стопани. Тя вече не се бои от хора и е изключително дружелюбна, но онзи ден установихме още един факт: била е тормозена от дете или деца - срещата с четиригодишния ми син я стресира доста. Вярвам обаче, че и това може да бъде преодоляно. Ако в дома и сърцето ви има място за тази животинка, можете да се свържете с мен и да организираме среща, на която да се запознаете с Рая.