Нова Страница - блог на Димитър Димитров

На 16.07.2024, в 17:...

Dimitar Dimitrov 20/08/2024 17:17:28
На 16.07.2024, в 17:36 часа, в зоната между селата Ваксево и Фролош, на югоизточния склон на Златкова чука избухва горски пожар. В 17:56 пожарникар, който в свободния си ден лови риба на язовир край Кюстендил, забелязва пушека от този пожар и се свързва с оперативен дежурен в РСПБЗН гр. Кюстендил, но пожарът е на двадесет километра от очевидеца, той не може да определи със сигурност местоположението му и казва, че вероятно е в Еремия – девет километра преди реалната локация, но на една линия с нея. Оперативният дежурен, на свой ред, в 17:58 се свързва с дежурния в община Невестино и моли за потвърждение и локация. Община Невестино е построила противопожарна кула за 300 000 лева в землището на село Еремия, но до момента съоръжението не е засичало пожари. Дежурният в община Невестино моли за малко време и в 18:05 отговаря, че няма данни за пожар в обсега на кулата. Тогава оперативен дежурен се свързва с Гранична полиция със същото питане. В Гранична полиция установяват контакт с всички постове и задават същия въпрос. Точно в този момент нито един от мобилните постове на Гранична полиция няма видимост към пожара (пожарът не е в гранична зона) и Гранична полиция в 18:18 се свързва с... мен. Аз обаче съм на почивка в Гърция със семейството си. Тичам към хотелската стая, свързвам се със системата за видеонаблюдение в базата ни в Еремия, виждам пожара, изчислявам точна локация, в 18:21 звъня на оперативен дежурен в РСПБЗН гр. Кюстендил, подавам нужната информация, след което, както винаги, се свързвам с шофьорите на нашите цистерни, чието работно време е приключило в 15:00 часа, като ги моля да се върнат в базата и да започнат да доставят вода за пожарогасене. В следващите четири дни бях "вързан" за компютъра и бях диспечер на моите служители: кога и къде да доставят вода, бях в постоянен контакт с хората от пожарната и от Горското стопанство, подавах актуални снимки на пожара през един час, денонощно. Това е България – такава, каквато я познавам. След това шестдневната ни почивка приключи и се прибрахме вкъщи.
България е осеяна с противопожарни кули, построени с обществени средства. Повечето не работят и не се ползват. От това страдат нашите гори: късната детекция на пожари е причина те да обхващат големи площи, което пък изисква неимоверен ресурс за потушаването им. За да насоча вниманието на обществото към този проблем, реших да стартирам "Проект 300 000" – да отделя едни 300 000 лева и да покажа какво може да се направи с толкова пари. Направих проект за противопожарна кула съобразно моите виждания и на базата на своя житейски опит, познанията ми в ИТ сферата и ,не на последно място – опита ми с горските пожари. Първото и основно нещо по отношение на противопожарните кули е локацията им – те трябва да са разположени на места, от които да наблюдават колкото се може повече площ, т.е. на високи места. Кулата в Еремия е разположена на надморска височина 790 метра – колкото е и средната надморска височина на община Невестино. За сравнение: средната надморска височина на Република България е 472 метра. Ако вие трябва да решите къде да се разположи единствената противопожарна кула в България, къде ще я поставите: на връх Мусала, връх Ботев, връх Вихрен, или град Карлово? Карлово е със средна надморска височина около 472 метра. Някой е искал да му е лесно и да спести пари. Високите места обаче са труднодостъпни и съоръженията трябва да имат модулна конструкция, позволяваща доставянето на компонентите без наличие на пътища. Второ – няма как с една или две кули да осигурите покритие на цяла община в планински район. Нужен е анализ на терена, изчисляване на всички вариации и избор на най-оптимален брой точки за наблюдение, който е съобразен не само с осигуряване на максимален процент покритие по площ, но и по отношение на антропогенните характеристики: населени места, пътища, туристически маршрути, стопанска дейност, статистика на възникналите до момента пожари. По отношение на горските пожари също важи максимата "има човек – има проблем". Повечето възникват около населени места и шосета, т.е. при планиране на мрежа от противопожарни кули трябва да се цели не просто покриване на по-голяма площ, а на по-голяма антропогенна площ. Ако мобилен оператор ме беше наел да направя анализ за разполагане на клетки, щях да получа почти същия резултат. Единствената разлика е, че противопожарните кули "виждат" до хоризонта, а клетките на мобилните оператори не могат да ви осигурят връзка на чак толкова голямо разстояние. Отне ми седмица да направя анализ, след което проектирах прототип на противопожарна кула със следните характеристики:
1. Два броя управляеми PTZ камери с разделителна способност 4 мегапиксела и оптика с възможност за 32 пъти приближение;
2. Четири броя стационарни ColorView камери с разделителна способност 8 мегапиксела, покриващи 360 градуса със застъпване;
3. Два броя допълнителни стационарни камери за охрана на съоръжението;
4. StarLink терминал като основен достъп до интернет плюс мобилен рутер за резервна връзка;
5. Четири броя соларни панели 690 Wp, монофазен инвертор, 10 квч литиеви батерии;
6. Мълниезащита, която да пази както съоръжението, така и горите в близост. Поставянето на мълниезащита на високи точки е важен компонент от превенцията на горски пожари;
7. Метеостанция, измерваща скоростта на вятъра, влажността и температурата на въздуха. Тези метеостанции ще образуват мрежа, информацията от която ще се анализира и ще се определя степента на опасност от пожари в реално време;
8. Точка на свободен достъп до интернет и зареждане на мобилни устройства, която ще бъде от полза на изпаднали в беда туристи;
9. Видеодомофон, чрез който изпаднали в беда туристи могат моментално да установят връзка с дежурните диспечери в ситуационния център;
10. Високоговорители, чрез които диспечерите в ситуационния център ще уведомяват намиращите се в района при възникване на животозастрашаващи събития с цел своевременната им евакуация.
11. Радар за засичане на попадения от мълния. Диспечерите ще проследяват визуално точките на попадения до елиминиране на заплахата от възпламеняване;
12. В енергийно отношение системите да бъдат презастраховани с оглед добавяне на допълнителни устройства в бъдеще. Например службите, които използват системата за комуникация ТЕТРА, ще могат да монтират рипийтъри, за да подобрят покритието на системата.
Тук да вметна, че е неправилно всеки да прави всевъзможни кули. Сега има върхове с по няколко кули: една на един мобилен оператор, съседната - на друг, трета е противопожарна, четвърта пък е на интернет доставчик, а има места и с пета. Правилният подход е да седнат на една маса представители на пожарната, на полицията, на общината, на всеки мобилен оператор, на Граничната полиция, на Министерството на отбраната, на горското стопанство, на туристическия бизнес и т.н. И в резултат на това да има една кула, която да се ползва от всички. Аз например под "кула за 300 000 лева" си представям кула с асансьор и панорамна сладкарница на последното ниво. По отношение на конструкцията: предпочитам да ползвам неръждаема стомана и затова конструкциите на тези съоръжения са изцяло от неръждаема стомана. Често се шегувам, че няма да правим едни и същи неща на всеки 50 години. Затова – всичко от неръждаема стомана.
Да се върнем на анализа за покритието: колкото по-голяма площ покрием, толкова по-малко съоръжения на единица площ са нужни. Затова се отказах от целта "само община Невестино" и изчислих, че с четири броя съоръжения ще покрием почти изцяло тази община, но също голяма част от общините: Кюстендил, Бобов дол, Радомир, Трекляно, Кочериново, Македонска Каменица в РСМ – там кметицата Соня Стаменкова е надминала българския си колега и освен 300 000 лева финансиране от ЕС по трансграничен проект е похарчила и 400 000 лева национално финансиране. Там кулата е разположена на Средни рид над село Саса, на метри от любимия ѝ манастир, и също не покрива кой знае каква площ. Освен политик, Соня Стаменкова е психотерапевт и донякъде е простимо и разбираемо, че не е преценила колко реално трябва да струва построяването на една тръба с обтяжки и две камери.
Да се върнем на моя "Проект 300 000": след като изчислих, че четири броя съоръжения са предостатъчни, за да запълнят мъртвата зона на съществуващата кула, закупих нужните материали: камери, соларни панели, инвертори, литиеви батерии, Старлинк терминали, мобилни рутери, суичове, кабели, метеостанции, високоговорители, радари, обзаведен и оборудван полеви ситуационен център, провизирах средства за труд, транспорт, поддръжка, но останаха страшно много пари! И ето какво направих:

1. Наех булдозер и възстанових 12 километра горски пътища. Възстановяването и поддръжката на горски пътища е много важен елемент от противопожарната профилактика;
2. Закупих още два противопожарни пикапа. Гасенето на горски пожари е свързано с екстремна амортизация на използваните МПС. Затова избрах и закупих употребявани МПС в задоволително състояние: интересуваше ме двигателят, трансмисията и ходовата част, а драскотините – тепърва ще има много;
3. Закупих три комплекта противопожарно оборудване за гасене с високо налягане – за двата "нови" пикапа и за една от наличните ни високопроходими амфибии;
4. Поръчах четири броя ремаркета цистерни с обем 2000 литра и "джипови" гуми. В момента фирма във Великобритания ги изработва и следващата седмица ще поемат към България;
5. Закупих екипировка и лични предпазни средства, всичко от най-висок клас, за 17 човека от доброволното ни формирование;
6. Закупих голям транспортен дрон, който ще се ползва при гасене на горски пожари;
И познайте: след всичко гореизброено, в това число ЧЕТИРИ противопожарни кули, останаха още пари, които ще похарча разумно за нашата пожарна бригада. А след като приключи този проект, ще представя подробен отчет на българското общество. Така тези, които са натоварени с тежката задача по харчене на обществен ресурс, но не са професионалисти, а политици, ще имат по-ясна представа колко може да струва една противопожарна кула.
България е на това положение, защото обществен ресурс се пилее безразсъдно или просто се краде. Българското общество се е примирило с този факт и всички ние шофираме по разбити пътища, крачим по опасни тротоари, чудим се къде да лекуваме децата си. Когато преди години асфалтирах пътя в махалата на село, местният феодал призовавал общинските съветници да ме накажат: "това не ми било бащиния". Ами сгрешил е много – бащиния ми е. Поколения преди мен са живели тук, плащали са данъци, защитавали са родината, когато се е налагало, възпитавали са нови граждани за Републиката, но никое правителство не им е асфалтирало пътя. И понеже виждах, че няма изгледи това да се промени, го асфалтирах. Накажете ме и с политическата ви кариера е свършено. България също ми е бащиния и искам да я видя с нормална инфраструктура, с нови детски градини, с мотивирана и екипирана полиция и пожарна, с такава армия, че да ми е все едно в каква посока ще залитне суверенът, или пък ще избере неутралитет.

На онези, които пилеят обществен ресурс, без значение дали е от глупост, или алчност, ще кажа следното: демокрацията е като жив организъм – ако не води здравословен живот, накрая се разболява. Нашата демокрация не само е болна, но изначално страда и от генетични заболявания, защото е зачената от комунисти. Опомнете се, докато е време! Ако продължавате с тези нездравословни навици и практики, не плачете, когато осъзнаете, че вече е късно за витамини и чист въздух, а е нужна болезнена оперативна намеса.
Падналият дъжд ни даде глътка въздух по отношение на пожарите и продължаваме с "Проект 300 000". Моля областната управа да ни съдейства за разрешителните за поставяне на съоръженията – те са нужни спешно.