Вчера, 15.08.2024, в 21:07, системата ни за наблюдение засече топлинен източник в зоната над село Фролош. Свързах се с оперативен дежурен на РДПБЗН гр. Кюстендил. Оказа се, че пожарът е в стопанска постройка в обитаван имот, вече има подаден сигнал и два екипа (от Кюстендил и Рила) пътуват към зоната. Изразих готовност бригадата ни да се включи при нужда. Разбрахме се при пристигане на екипите на терен да се прецени дали има нужда от допълнителна помощ. Докато колегите в ситуационния център наблюдаваха внимателно развитието на пожара, дежурен екип (аз и Kaloian Hristov) се придвижи към зона над село Ваксево, където започва горски път към Фролош. Горските пътища в този район са в окаяно състояние, с много разклонения и без никаква маркировка. Много е лесно човек да се обърка и да попадне в лабиринт. А това би било фатално, ако се бърза към пожар. Затова към 22:30 прецених, че няма да чакаме покана, а ще се отправим нагоре. Ние не се лутахме. В 23:10 бяхме на билото над горящата плевня, а там боровата гора гореше и нямаше никого. Вече имаше зона, в която огънят беше върхов, свистеше, бучеше и изстрелваше хиляди искри високо над дърветата, а северният ветрец ги носеше към незасегната част на гората. В зоната има хиляди декари борови и смесени гори. Не исках това да е поредният пожар с над 1000 декара засегната гора. Заехме се веднага и първо "свалихме" огъня до низов. В този момент обаче ни свършиха 600-те литра вода. Нямаше да се справим с горски пожар без вода. Веднага вдигнах по тревога цялата бригада, включително водача на цистерната. Проблемът обаче беше, че в най-добрия случай хората щяха да пристигнат в тези гори Тилилейски след час, а огънят беше едва в нокдаун и нямаше да ни чака и пет минути. В този момент пристигна пожарен камион на РДПБЗН гр. Кюстендил.

– Имате ли вода?
-2600 литра. Докарай пикапа!

Не чаках подкана, преместих пикапа до тежката машина и включих подадения ми шланг. Мощната помпа трансферира 600 литра за по-малко от минута, а аз само успях да изпратя съобщение "Отбой!" до колегите. След минути пожарът в тази зона беше спрян, а след още две зареждания всички горящи дънери бяха щателно угасени и охладени. В 01:30 всичко беше приключило и пожелахме спокойна нощ на екипите на пожарната. Всеки един от пожарникарите благодари за помощта и се усещаше, че го правят от сърце - беше се получила идеална синергия. В 2:30 бяхме в базата и зареждахме машината с вода и гориво - не знаем кога ще се наложи да потеглим на нова мисия.

А аз искам да благодаря на пловдивската фирма “Дени Файер”, специализирана в доставка на противопожарно оборудване. Те са наш доставчик от много години, а в последния месец доставиха противопожарни системи за новите ни пикапи в изключително кратки срокове. С това оборудване дори овладяването на върхов пожар е детска игра: не е нужно да сме в опасна близост с огнените езици, за да ги укротим.

Ние се справяме добре с целите, които сме си поставили, но имаме нужда от помощ: снимките от противопожарните ни кули са публично достъпни. Всеки може да ни помогне, ако разгледа актуални снимки. Ако засечете пожар на някоя от камерите, просто информирайте на телефон 112. Всеки може да помогне за опазване на горите ни от комфорта на дома си. Предстои да добавим много функционалности в системата за наблюдение.