Познавам леля Теменужка, майката на Антонина, от времето, когато бях на шест години. Моите родители често молеха роднини и познати да оставам при тях по време на техни отсъствия. Така понякога леля Нушка беше моя майка за по един или няколко дена. Тази жена се грижеше за мен много по-добре от родителите ми и честно казано се надявах те да забравят да ме приберат.
Пътищата ни се пресякоха пак преди четири години, когато трябваше да помогна на един приют за бездомни кучета. Не се изненадах, когато видях как леля Нушка дава всичко от себе си - времето, парите, здравето си, за тези клети същества.
Днес тя сподели с мен, че има сериозен здравословен проблем. Не искаше помощ за себе си, а за кучетата, които е приютила в дома си. Попита ме дали мога да ги взема при мен. Казах ѝ, че се грижа за осем кучета, които също са прибрани от улицата. Споделих, че, за съжаление, аз не мога да отделям никакво време за тези осем кучета и при мен те са просто едни добре хранени затворници. Не ми остава време дори да им търся осиновители. Посъветвах я да публикува апел за търсене на осиновители за шестте животинки, който аз ще споделя, тъй като много хора ме следват в социалната мрежа.
Мили хора, досега тази жена се е борила ежедневно за изхранването и обгрижването на тези и много други животинки, но сега ѝ предстои друга битка - за собственото оцеляване. Моля ви, ако в дома и в сърцето ви има място за една животинка, свържете се с Антонина и помогнете.
Благодаря!