Нова Страница - блог на Димитър Димитров

Преди два месеца получих запитване от ...

Dimitar Dimitrov 30/01/2022 15:07:00
Преди два месеца получих запитване от BTV дали можем да направим един репортаж на тема „енергийна независимост“. По принцип не обичам да давам интервюта. Затова отклоних това предложение. Те обаче бяха настоятелни и се зарадвах, когато видях, че са направили такъв репортаж от къща в София.

Според мен е важно не само отделните индивиди, но и нацията ни като цяло, да търси алтернативни решения по въпроси като енергийната сигурност. Енергийната и продоволствената сигурност са важни елементи от националната ни сигурност. И докато компоненти на националната ни сигурност като: „отбрана“, „разузнаване“ и „контраразузнаване“ са и трябва да бъдат изцяло в ръцете на правителството и на съответните експерти, то продоволствената и енергийната сигурност са и в ръцете на нас – обикновените граждани. Нашият избор какви електроуреди да ползваме, с какво да се придвижваме в ежедневието си, с какъв произход да бъде храната ни, как да отопляваме домовете и офисите си, е част от енергийната сигурност на нацията ни. Или на енергийната несигурност.

Енергийната и продоволствената сигурност са много тясно свързани помежду си. Защото селското стопанство е зависимо от цените, наличието или дефицита на горива и т.н.
Основно поради нуждата да си говорим за тези неща се съгласих да дам интервю за BTV и да им позволя да покажат алтернативна гледна точка. Бих желал да разкажа много неща, но форматът на техния репортаж не би позволил това.

Снощи се втрещих от анонса, който медията направи към предстоящото излъчване на репортажа. „Подземен град“! „200 човека ще живеят 12 месеца под земята!“. Моля?
Само на някаква секта от избягали от психодиспансерите болни може да ѝ хрумне подобна идея. Аз и моите служители сме трезвомислещи хора. Вярно е, че имаме протоколи за действие при всякакви извънредни обстоятелства, но нито един не включва гореописаното. Разбирам, че новинарите имат специфични методи на реклама на продуктите си, но това беше малко пресилено. Споделих притеснението си с тях и те се поправиха, за което благодаря.

Сега ще дам малко пояснения. Първо, по въпроса за енергийната ни сигурност:

Ние разполагаме със 111 000 км2 благодат: достатъчно място за разполагане на фотоволтаични централи, брулени от ветровете планински вериги и равнини, както и чудесен релеф за изграждане на още много язовири и ПАВЕЦ. Тук искам да вметна, че аз лично не одобрявам да хабим земеделската си земя за разполагане на соларни панели. Тяхното място е на покривите и фасадите на сградите, по скатовете на терасираната земеделска земя, под формата на агриволтаика, която пази определени селскостопански култури от жарещото обедно слънце и от градушки, но реално не заема земеделски площи.
Имам и особено мнение за вятърните турбини – те могат да бъдат с конструкция и дизайн, които не убиват птиците, не създават паразитен шум и не загрозяват пейзажа.

И още нещо: Ясно е, че централизираната електропреносна мрежа има своите плюсове, особено в големите населени места, но нека да бъдем реалисти и да си припомним, че годината вече е 2022, а не 1956. Разликата е, че вече има населени места с по една обитаема къща. Че е безумно да се поддържат много километри трасета за захранването на една къща, чието средно потребление е сто киловатчаса на месец.
През миналата година участвах в гасенето на пет пожара. В четири от случаите причината за тяхното възникване беше комбинацията от бурен вятър, 40-градусова жега и неподдържани трасета в такива забравени от Господ и от държавата „населени“ места. Докато шофирах пожарната машина към пожара над Тишаново, област Кюстендил, на две места на пътя ме спираха притеснени местни жители и ме насочваха към (все още) малки пожари, в средата на които имаше паднали жици. Загасих тези два пожара пътьом, за да не се налага цели екипи на РСПБЗН да спират по пътя си към големия горски пожар, който също беше започнал от окъсени проводници.

След този си опит имам една голяма молба към тези, в чиито правомощия е да накарат електроразпределителните дружества да почистят трасетата от клони преди следващото лято. Или, ако не могат да направят това, поне да спират захранването, за доброто на самите „засегнати“ абонати при комбинация от бурен вятър, суша, жега и неподдържани трасета. Ако се притесняват да понесат негативите от такъв „режим на тока“, могат спокойно да кажат, че идеята е моя. Или, още по-добре, държавата ни да подпомогне жителите на тези отдалечени махали и да им изгради малки местни енергийни възли (фотоволтаици + батерии + генератор, който се стартира автоматично при достигане на долен лимит на батериите).
Скоро ще покажа такъв мобилен енергиен възел. Изграждането на такава алтернатива ще струва по-малко от поддръжката на стари съоръжения с отпаднала целесъобразност и отрицателна рентабилност. Ще се спестят и усилията на огнеборците, служителите в горските стопанства и на доброволците. Ще се опазят хиляди декари гори и имущество. И най-важното: по-малко пожари означава и по-малко ненужни жертви.

И искам да ви дам малко материал за размисъл относно продоволствената ни сигурност. България е голям производител и износител на зърно. И това е чудесно. Какво обаче се случва със зеленчукопроизводството и животновъдството? Знаете ли, че и преди 89-та ние не се справяхме особено добре в областта на селското стопанство? Причината беше ниската ефективност и безстопанствеността. Тогава ръководството на страната, осъзнавайки, че на практика няма друг полезен ход при тези дадености, издава ред постановления, с които не само позволява, но дори и насърчава гражданите да си произвеждат сами храна. Т.е. възлага тази изключително важна задача в ръцете на онези наши баби и дядовци, които бяха избрали да останат на село. Знаете ли, че в онези времена в комунистическа България в частни ръце имаше повече добитък, отколкото сега? Също така по-голямата част от продукцията на АПК и ТКЗС отиваше за износ в преработен или суров вид. Останалото беше в ръцете на нашите баби и дядовци. Голяма част от месото и млякото, което купувахме в магазините, идваше от личните стопанства, а „Млекокооп“ и „Родопа“ ги изкупуваха от тях.
В крайна сметка нивото на продоволствената сигурност на България беше такова, че никой в страната нямаше да бъде застрашен от недостиг на храна в случай на тотално затваряне на границите по някаква причина.
Какво обаче се случва днес? Днес ние внасяме плодове и зеленчуци, месо, млечни продукти и каквото още се сетите. Така нивото на продоволствената ни сигурност днес е в унисон с това на отбраната ни – някога независим балкански лъв, който, за няма и сто години, е деградирал до евроатлантически пинчер на каишка, който е обучен да лае по команда.

Очевидно е, че сегашната система на стимулиране в селското стопанство не работи за нас като народ, а само за шепа тарикати. И само една малка част отива за замазване на очите на дребните производители. На какво ще научите един млад 18-годишен „фермер“, като му платите 2500 евра, за да засади два декара с тикви? Просто така – да ги засади, без никакви други ангажименти. Ами ще създадете у него вредни рефлекси и ще объркате тотално представите му за това как функционира този свят. Дори двегодишният ми син знае, че доматите растат в градината и че трябва да се грижим за тях, за да може да си откъсне домат и да го хапне с удоволствие там, на място.
По гореописаните причини аз не получавам субсидии за земята, която обработвам. Дори, за да провокирам останалите българи, бях приготвил една информационна табела, гласяща „Тази свещена българска земя е чиста от всякакви вредни химикали и субсидии“. И в деня преди да я сложа на видно място край пътя, получих обаждане от следовател, който ме помоли да дам свидетелски показания – разследвали някакви измамници (той ги нарече с епитет, който означава принадлежност към една конкретна партия), които получавали субсидии за хиляди декари земеделски земи в цялата страна, и една от моите ниви също била обект на тяхната измама.
Оказа се, че, ако аз не искам да получавам субсидии, винаги ще се намери кой да ги получи вместо мен. И сега онази българска земя вече не е свещена по моите разбирания. А очевидно българската земя не е свещена и за други хора, щом се допуска всичко това в името на парите.

Оранжериите: в това отношение сме не просто зле, а застрашени. Помните ли аварията в Чернобил? Вече знаем как тогавашните управляващи са свикали спешно заседание, на което е трябвало да се вземе решение как да се действа – дали да бъдат информирани гражданите, или не. Знаем, че накрая ръководителят на държавата е издал заповед „ще си мълчим“.
Изобщо не съм фен на Тодор Живков, нито на комунистите, но съм сигурен, че това е било трезво и мъдро решение. Вероятно преди това е премислено добре какъв би бил резултатът при двата възможни варианта. И е било ясно, че информирането на населението ще доведе до много по-голям брой жертви: няма държава, която да може да изхрани населението си само със складираните до произволен момент дълготрайни продукти. Би настъпила анархия и всичко би излязло извън контрол. В онези дни бях на задължителна манифестация, помагах на баба и дядо на село, хапвах свежи пролетни зеленчуци от градината, лежах на свежата трева на летището, докато чаках реда си за парашутни скокове. А когато чух новината от „Свободна Европа“, с мой съученик останахме на кръжок по физика след часовете и помолихме учителката да си поиграем с гайгеровия брояч. Когато съученикът ми включи уреда и насочи сензора към гърдите ми, звукът приличаше на този от аудиокасета с компютърен код, сложена в касетофона. Учителката грабна уреда, изключи го и каза „Сигурно е повреден“. А в мен остана неприятното чувство и един научен урок.
И въпреки това днес мога да кажа, че разбирам защо Тодор Живков е взел това решение. Но днес, като човек, който отговаря за 60 служители, и като родител искам ние да направим така, че при никакви обстоятелства на никой български държавник да не му се налага да избира измежду две големи злини. Това не е лесно, но е постижимо.

Когато намеря време, ще ви разкажа за една българска община, която отдавна не е под българска юрисдикция, а е феодално владение. И как това води до обезлюдяването ѝ.