Преди няколко дни попаднах на новина от моето училище:
https://dariknews.bg/regioni/kiustendil/pmg-s-molba-za-sydejstvie-kym-vsichki-preminali-prez-shkolata-mu-2096350
Адмирации към фондация „Америка за България“: процентът на грамотност сред жителите на САЩ далеч не е 100% (източници: U.S. Department of Education, CIA World Fact book, USNCES), но те оказват финансова помощ на български училища. Новината обаче ме вбеси, защото ми припомни колко недалновидни са последните няколко български правителства: България отделя само 4% от своя брутен вътрешен продукт за образование, при 7% в САЩ. Като вземем предвид, че брутния вътрешен продукт на България е половината от потенциала ни: останалата половина се *изплюсква* от сива икономика, корупция на всички нива, бутафорна икономика (компании, създадени единствено с цел усвояване на държавни дотации, обществени поръчки и еврофондове), лош мениджмънт на държавни средства, тези четири процента всъщност са като два. Тук ще припомня, че използваната методология за изчисляване на разходи за образование включва както публични, така и частни средства и когато ви кажат "Ние дадохме 500 гроша за школото", не е зле да ги попитате "кои вие". Когато преди години трябваше да се открива официално кабинет, оборудван с мое дарение, и ми казаха, че ще присъства и някакъв местен партиен функционер (нямам спомен от коя партия, защото моето отношение към всичките партии не е по-различно от това на Алековия герой), им казах, че няма да дойда, за да не му провалям PR-а - прекалено чувствителен съм на тема справедливост и събитието може да завърши в криминалната хроника.

Въпреки безкрайната благодарност, която изпитвам към това училище, аз бях приключил с даренията към него още преди години, защото смятах, че съм дал своя дан (над 70 000 лева под формата на пари и оборудване): аз съм един от трите хиляди бивши възпитаници на това училище, и ако всеки от тях даде дори по една десета от това, нашето училище би могло да се издържа само от дарения. Както казах, новината ми припомни в какво финансово състояние е нашето образование. Веднага се свързах с директорката на училището, попитах каква част от нужните 48 000 лева самоучастие са събрани, и още същия ден липсващата част от 40 000 лева пристигнаха в сметката им. Този път обаче ще изляза от анонимност, защото имам една мечта, която ще споделя публично: искам да доживея до деня, в който нашите училища и университети няма да имат нужда от дарения, а когато някой все пак им предложи материална помощ, те да му благодарят любезно и с усмивка, и да го информират, че си имат всичко, че са обезпечени, защото образованието и науката са главен приоритет на държавата България, която между другото е сред страните с най-голям брутен вътрешен продукт на глава от населението, а той пък се формира изключително от износ на високотехнологични продукти и услуги.

Сигурно се чудите как съм успял да слънчасам в този дъждовен ден, но ще обясня, че мечтата ми не се дължи на оптимизъм, а напротив: ние, не само нашата нация, а всички народи, сме изправени пред съдбовен избор, породен от развитието на технологиите. Светът е на прага на невиждан напредък в сферите на информатиката (изкуствен интелект) и роботиката. Този напредък ще породи такива различия в технологично отношение, че сблъсъка на цивилизациите от времето на великите географски открития ще ни се стори като сбирка на съученици пет години след завършване на училище. И всичко това ни очаква не след 100, не след 50, а след 5-10 години. Ако мечтата ми, описана по-горе, ви се струва утопична, то тя е единствената алтернатива на една много мрачна и грозна перспектива. Сериозността на ситуацията може да бъде сравнена само с едно старо определение за война. Ще цитирам по памет, защото е от учебник, който съм чел много преди появата на Интернет: войната е изключителна по рода си ситуация, при която нацията е заплашена от (пълно) изтребление или асимилация, което изисква пълната мобилизация на всички налични сили и ресурси, прилагането на извънредни по рода си мерки и закони, подчинени на една единствена цел: елиминиране на заплахата и постигане на победа/мир. Всички ние трябва да мобилизираме и оптимизираме всичките си ресурси (време, финанси, знания), за да бъдем подготвени за новите предизвикателства. Единственото позитивно нещо в ситуацията е, че все още имаме време и шансове да променим темпото и посоката. За съжаление не само народа, но и управниците на държавата България, живеят в блажено безвремие, без мисъл за бъдещето и за другите. Ще припомня думите на Достоевски, че красотата ще спаси света: няма по-красиво и по-непреходно нещо от човешкия интелект. Инвестирайте в него!