Преди година около 150 от сървърите на ICDSoft България се помещаваха в технически център в Бостън. Десетки хиляди наши клиенти са от САЩ и това налага да имаме сървъри там. Развитието на технологиите налага честа подмяна на хардуер с все по-мощен. Ние не чакаме машината да „изгори“, за да я сменим. Аз често сравнявам нашия бизнес с този на авиокомпаниите - ние също сме безкомпромисни по отношение на надеждността и сигурността, затова и нашите сървъри не „падат“. Да, можете да прелетите от точка А до точка Б за 290 долара, но и за 29. Особено ако не се вълнувате от (safety records) статистики.
От самото начало, още от 2002 година, ние държим по един резервен сървър на всеки 5. Тези резервни машини стоят в готовност. И въпреки че рядко се налага такъв сървър да влезе в употреба, те също остаряват и ги подменяме, без да бъдат ползвани. През годините сме похарчили стотици хиляди долари за резервни сървъри, които накрая са бракувани, без да бъдат ползвани, но това е оправдан разход.
Спомням си как през 2003 година при нас внезапно „дойдоха“ над 1000 клиенти и ни разказаха как „сървърът на доставчика им изгорял и той им казал, че поръчал нов, а новият щял да пристигне след два дни....“.
Преди месеци назря моментът за поредна масова подмяна на хардуер. Такава масова подмяна е свързана не само с разход за стотици хиляди долари, но и с командировки в САЩ или Хонг Конг, при които няколко от нашите колеги са далеч от дома в продължение на няколко седмици, а подмяната на машини става по строго определена схема и план.
Точно в този момент ние получихме писмо от фирмата собственик на техническия център в Бостън. В писмото се казваше, че този технически център ще преустанови работа след една година, но фирмата е изградила нов, в непосредствена близост, и се надяват ние да продължим да бъдем техни клиенти. Кой не би искал да продължим да бъдем негови клиенти, когато месечната ни сметка (наем на помещения, електричество, охрана, климатизация, интернет достъп) е 38 000 долара и в продължение на 15 години сме изряден платец?
Това би била много лоша новина във всеки един момент, но не и в този! Спирането на всички тези сървъри дори за минута е немислимо събитие, а евентуалното им физическо преместване би означавало поне 30-минутно спиране, дори за местене до съседната сграда с всички съпътстващи рискове.
Аз не обичам компромисите и имам опит с местене на сървъри: през 2004 друг наш доставчик в САЩ не отговаряше на нашите критерии за качество и се наложи да преместим 24 сървъра от един щат в друг. За целта ние закупихме нови 24 сървъра, инсталирахме ги на новото място и прехвърлихме данните през мрежата, а хилядите клиенти не усетиха нищо, след което отидохме и прибрахме непотребните вече 24 машини.
Този път обаче новината означаваше, че няма да се налага да правим сложни схеми на подмяна, а просто ще изградим копие на всичко на новото място и ще прехвърлим данните от старите към новите сървъри, „в движение“, без никакви неудобства за клиентите.
Нашият доставчик обаче не знаеше, че на нас ни предстои подмяна на техниката. Затова му беше обяснено в какво велико приключение ни въвличат и какви огромни непредвидени разходи трябва да направим заради тяхното решение. Също им заявихме, че щом местенето е неминуемо, ние сме длъжни да се огледаме за алтернативи, а те съвсем не са евтин доставчик. Нашият доставчик се притесни сериозно и успяхме да договорим по-добра цена за трафик и колокация, което беше чудесен подарък – 14 000 долара икономия всеки месец в следващите много години. Реално това ще изплати сегашната ни покупка на нови сървъри. В дългосрочен план, а нас ни има от 20 години и ще продължава да ни има -това е сериозна икономия. Използвахме момента, за да преподпишем дългосрочен договор с новите, по-добри цени и параметри. Например новата цена за интернет трафика за нас става 4 пъти по-ниска, което пък ще се отрази в параметрите на предлаганите от нас планове.
Направихме план за действие, който включваше закупуване на нов хардуер от последно поколение за почти един милион долара: сървъри, базирани на Dual Intel Xeon Gold процесори, Intel data center grade SSD дискове, 256GB DDR4 памети, 10Gbit мрежови суичове, smart power delivery units, и всичко друго с възможно най-добрите параметри. Заради по-добрите параметри на новата техника сървърите ни в Бостън вече няма да бъдат 150, а само 30, което няма да спести пари за закупуването им, но ще спести място , както и колосално количество електричество в бъдеще, което пък е добре не само за бюджета ни, но и за природата.
В крайна сметка в новата сграда направихме копие на всичко, което имаме, но много по-добро като параметри, след което всяка брънка в това копие заработи и се започна копиране на десетки хиляди сайтове, което означава милиони файлове и хиляди терабайти информация. Всичко това не създаде никакви неудобства за клиентите ни. В момента, в който операцията беше обявена за успешно приключила, ние осъзнахме, че едва ли има друга хостинг компания, която може да се похвали, че всичките й сървъри в определен технически център са абсолютно нови и с възможно най-добрите параметри.
Освен това - благодарение на избора на най-новите компоненти се оказа, че се ползва само ¼ от капацитета на новите ни сървъри, което пък предполага, че ние трябва да прекъснем 18-годишното си мълчание по отношение на маркетинга и да поканим десетки хиляди нови клиенти да се възползват от добре смазаната машина, която сме изградили в последните 20 години. Което пък ще бъде добре за всички – за клиентите, за нас, за държавата ни. Е, почти за всички...
Тази сутрин трябваше да реша какво да правим със 150 стари сървъра. Последният път старите сървъри бяха 300, натоварихме ги в един морски контейнер и се озоваха в България, където ги продадохме (наводнихме пазара с евтини стари сървъри) и дарихме парите на ПМГ "Проф. Емануил Иванов" - Кюстендил. Имаше обаче странични ефекти – ползвах високоплатени професионалисти за нехарактерни задачи, похарчих над 10 000 долара по операцията за опаковане и транспортиране на тези сървъри, освен това много от тези стари машини накрая се оказаха препродадени на държавни институции, с всички произтичащи от това последствия – някой си е купил стари сървъри по 200 лева парчето и ги доставя по държавни поръчки на държавни институции, които пък ползват тези стари машини за критични приложения. А когато такава машина „умре“, хиляди граждани страдат от липса на административни услуги. Затова този път реших да не свалям стандарта на интернет услугите в България, а да дам старите 150 сървъра за рециклиране в САЩ.
Ovo je standard ;)
През годините постепенно се научих да не правя компромиси с нищо и затова много хора ме смятат за чудак, други пък откровено ме смятат за луд. Аз обаче искам да споделя, че да се живее без компромиси, е прекрасно и съм щастлив.
