В офиса имаме един вътрешен форум, в който обсъждаме всичко - от технически въпроси, до кои ще участват в поредното щафетно бягане. Ако решим да го разпечатаме, ще се получат няколко тома от по 1000 страници – все пак сме стара къща, на над 18 години. Няма как колега да започне работа за деня, преди да е изчел новините в този форум. Той е и първото ми сутрешно четиво. Статистиката казва, че съм и най-дейният списвач там - такава ми е работата. Преди време споделих публично едно мое изказване там относно решението ми да изплащам детски надбавки, заедно със статистика какво се случи след това. Днес, половин година по-късно, тази статистика изглежда още по-добре. То предизвика много и най-различни реакции.

Преди няколко дни, като отворих този форум, най-отгоре имаше новина за изплатени аванси за месец октомври. Темата за авансите и заплатите е много дълга и освен двете рутинни новини месечно, там има и едни други, по-неформални. С автор - аз. Та след като видях, че авансите за октомври са изплатени на 7-ми, аз реших да плъзна поглед нагоре по безкрайната тема. Внезапно една фраза прикова вниманието ми. Тя гласеше „правете деца“. Усмихнах се, защото помня наизуст цялото обръщение - нали аз съм го писал. В последните дни няколко пъти се подсещам за него и се чудех дали и служителите в други фирми получават подобни „директиви“. Днес ще споделя онзи текст публично.

Датата е 15.03.2013. Ще припомня, че по това време България е разтресена от поредната парламентарна криза. Опозицията, която също е с оцапани ръце, като всички други маскари, обвинява правителството във всички смъртни грехове и тръби колко е зле страната ни, как фискалният резерв е стопен, а професионалните заематели се опитват да използват суматохата, за да разклатят доверието във финансовата система, за да занулят за пореден път огромните си задължения към банките и спестителите.

Моите колеги, освен перфектни професионалисти, са и будни граждани, които са много информирани за всичко, което се случва в държавата ни. Знаейки, че вероятно са притеснени от случващото се, аз написах следното:

„Поствам профилактично напомняне: повечето колеги са наясно, познаваме се отдавна, но по-новите може и да не са прочели всичко в този форум, затова - заплатите в ICDSoft по начало (2002) бяха договорени в щатски долари, но заради големия спад на долара, продължил с години, бяха фиксирани в левове (03.2003), по благоприятни за служителите курсове (1.80 → 1.95583 → 2.00 → 2.10 лева за долар).
Надявам се да имаме късмета държавата да се управлява от хора, които няма да позволят падане на валутния борд и дестабилизация на лева, а оттам и на цялата ни икономика, но понеже медиите и някои партии ще ви облъчват и с този сценарий, искам да повторя позицията си и всички да я знаете: при евентуална обезценка на лева, или на еврото спрямо долара, заплатите в ICDSoft ще бъдат фиксирани веднага към долара, пак по благоприятен за вас курс, т.е. не обръщайте прекалено внимание на БГ песимистите, подписвайте смело ипотеки (сега е моментът за покупка на имоти), радвайте се на живота, правете деца, работете спокойно, защото покупателната сила на вашите заплати е гарантирана."

Искам да споделя, че усещането да можеш да кажеш с увереност и чиста съвест това на 50 човека, е прекрасно. И да пожелая на повече хора да им се случва да чуват подобни „директиви“.