Ето какво е споделил Херодот преди близо 2500 годни:
„Атиняните станаха могъщи и доказаха не само в един, но във всички аспекти, че равенството е добро нещо. Доказателство за това е фактът, че докато бяха под тиранично управление, атиняните не бяха по-голяма военна сила от съседите си, но веднага щом се освободиха от тираните си, те бяха много по-могъщи от всички. Тогава това означава, че докато бяха потиснати, те бяха като страхливи хора, работещи за господар, но когато се освободиха, всеки беше амбициран да просперира.“

И докато демокрацията е позната дори на древните шумери, то партийната система на управление е само на 300 години. Аз лично не разбирам защо вече толкова време обществата не забелязват страничните ефекти от нея. За демокрацията партийната система е като капака на улична шахта от онзи виц, в който дамата закарала автомобила си в сервиза и обяснила, че нещо издрънчало на пътя и тя предположила, че този „детайл“ е изпаднал от него, отворила багажника и показала въпросния капак на смаяния техник...

Когато чуя за поредната партийна свинщина, без значение дали става дума за републиканците в САЩ, или за ГЕРБ в България, се сещам за думите на царя на шумерите Дарий I, който в един дебат в трудни за шумерите времена е казал, че най-добрата монархия е по-добра от най-добрата демокрация и най-добрата олигархия. И си мисля, че ако тогава той не е бил прав, то днес думите му важат с пълна сила заради днешната партийна система, инфектирала демокрациите по света.

Нека да подложим партийната система на избори и вземане на решения на един малък тест. Представете си я като един модул, черна кутия, с вход и изход. Тестът е следният: да видим как този модул, програмиран с определена логика и правила, ще се справи с нещо толкова елементарно като обработка на резултатите от гласуването в песенен конкурс от ранга на „Мелодия на годината“ или „Златен Орфей“. Знаете в такива конкурси има компетентно жури, но се отчита и гласуването на широката публика, а е възможно да се отчитат само гласовете на публиката, което вече е истинска демокрация в действие.

И така, представете си кандидатите – най-добрите и доказали се изпълнители. Е, възможно е сред кандидатите да има и не чак толкова добри певци, например както е в „Гласът на България“ или в други подобни формати.

Но сега тестваме партийната система и вместо всеки да подкрепя избрания от него изпълнител с SMS, всеки подкрепя своята партия, а тя акумулира всички гласове, дадени в нейна полза, и накрая нейният лидер слага всички събрани от партията гласове за един изпълнител...

И се оказва, че на първо място е изпълнителят на фоновата мелодия от скандалния аудиозапис с премиера, на второ място е хорът на Червената армия с изпълнението на „Варшавянка“, а на трето място е мюезинът на джамията при ЦУМ с неговия сутрешен езан (молитва).

Представете си обявяването на победителите и реакцията на нашите топ изпълнители, а също така тази на зрителите пред малкия екран.

Ние обаче не спираме теста, а стоим и гледаме какво ще се случи по-нататък. И така още четири години, когато този тест се повтаря и резултатите са подобни. И още четири, И още.. Накрая се оказва, че нашите обичани изпълнители вече не творят в България, а пеят на круизни кораби в чужбина, а зрителите пред малкия екран вече са загубили всякакъв интерес към този музикален конкурс и гледат финала само за да се посмеят.

След като с този модул не можем обработим дори резултатите от гласуването за музикален конкурс, как можем да продължаваме да го ползваме за нещо толкова важно, от което зависи животът и бъдещето ни?